Защото понякога се нуждаем от малко филмово мотивиране, за да ни вдъхнови да кажем каквото трябва...
Независимо дали сме вдъхновени, мотивирани, или забавлявани от любимите си женски персонажи от филмите, се радваме на тези движещи ни напред или понякога дори дръзки монолози. Те ни карат да мислим два пъти, преди да позволим на някого да се възползва от нас, карат ни да вярваме в любовта отново или да се смеем от сърце, напомняйки ни да бъдем себе си.
Това са филмите, с които израствахме или някои от последните успешни ленти. А ето и кои са нашите топ 20 любими филмови монолози:
„Южнячки“
"Ти си умна, ти си мила, ти си важна".
Макар и да не е дълъг, този монолог на Вайола Дейвис, е важен. Като бавачка от необразовано семейство, героинята на Дейвис Айбилийн изгражда дълбока връзка с момичето, за което се грижи. Не само майка ѝ се държи с Айбилийн ужасно, но е и лоша майка на единственото си дете – често го пренебрегва или го оставя да плаче само и да седи в мръсни пелени в продължение на часове. За да покаже на младото момиче, че е обичана и специална, Айбилийн ѝ повтаря думите: "Ти си умна, ти си мила, ти си важна".
„Хубава жена“
„Помниш ли ме...“
Обичаме сцената, в която Джулия Робъртс се появява в луксозния бутик (който първоначално е отхвърлила), и парчи хиляди долари за дрехи, обувки и аксесоари. А думите ѝ: "Работите на комисията, нали?" допълват сцената.
„Той не си пада по теб“
„Предпочитам да бъда такава, отколкото да съм като теб.“
Когато Джинифър Гудуин, Гиги (безнадеждната романтичка), започва да си представя, че с Джъстин Лонг са започнали да се срещат на базата на времето, когато прекарват заедно, бързо се спира. Епичният ѝ монолог, следващ отричането ѝ, говори на всяко момиче, което се надява да срещне единствения. Тя споменава колко е важно да имаш вяра, защото така ще срещаш някого, достоен да се влюбиш в него. Ако играеш игри, може да имаш много мъже, но не и смислена връзка.
„Професия блондинка“
"Винаги трябва да вярваш в себе си..."
Говорейки за упоритост, Ел Уудс се противопоставя на всички пречки пред нея. Започва като един от най-слабите студенти в юридическия факултет на Харвард, но успява да стане първенец на випуска и държи запомняща се реч. Тя ни показва, че винаги трябва да правиш това, с което си се заел със страст и да вярваш в себе си. Само така може да завладееш света.
„Великият Гетсби“
"Малка глупачка..."
Докато Дейзи признава за изневярата на Том и изразява липсата на власт над ситуацията, осъзнава колко трудно е да бъдеш умна жена през 20-те години. Говори за дъщеря си, познавайки живота и света, с които ѝ предстои да се сблъска, и се надява, че тя ще стане глупава и няма да ги разбира, за да не изпитва същата болка.
„Историята на Пепеляшка“
"Да те чакам е като да чакам дъжд в пустиня..."
Обичаме този филм с Хилари Дъф и Чад Майкъл Мъри, вдъхновен от приказката на „Дисни“, която разказва и за стереотипите в гимназията. Когато привлекателно момче (Мъри) се влюби в срамежливо момиче (Дъф), има известна драма. В този монолог героинята на Дъф Сам не се страхува да разкрие всичко, да изрази разочарованията си и да бъде сигурна в това коя е тя и какво може да предложи на света. В крайна сметка, тази реч кара Остин (Мъри) да преосмисли действията си и да се изправи срещу всички.
„Дневниците на принцесата“
"Моите мисли и тези на по-умните от мен хора ще бъдат чути много по-добре. И може би могат да се превърнат в действия."
Когато Миа (в ролята Ан Хатауей) открива, че е наследница на трона и новооткрита принцеса, целта ѝ е да се скрие и да отрече отговорността си - в края на краищата е на 16. В речта си за приемане на трона обаче разкрива, че макар да не разполага с всички отговори, има хора, които да ѝ помогнат. С новата си титла и отговорност, има възможност да променя животи, а важните гласове да бъдат чути.
„Непоколебимите ангели“
„Искаш да изразиш себе си, по някакъв начин да задоволиш личните си амбиции. И аз желая това. Искам глас в правителството. Какво има за обясняване?“
Този феминистки с участието на Хилари Суонк разказва историята за потискането на жените и борбата им за право да гласуват. По време на гладната си стачка в затвора героинята на Суонк се опитва да разсъждава все едно има власт. В монолога си описва как иска да има последната дума и роля в живота си, за правителството и тялото си - неща, които по това време не са предоставени на жените.
„Дяволът носи Прада“
„Мислиш, че това няма нищо общо с теб.“
Докато работи за списание "Runway", Анди (Ан Хатауей) няма допир с модния свят и мисли, че това е доста глупаво. Когато избухна в невинен смях на много сериозна среща, на Миранда (Мерил Стрийп) не ѝ е забавно. Тя предполага, че Анди не вярва, че е част от модната индустрия и замесва пуловера, който носи, тъй като цветът е част от индустрия с милиона долари.
„Целуни ме“
„Ще прекарате живота си, опитвайки се да повалите хората, защото така се чувствате по-важни.“
Ако можеш да се върнеш в гимназията и да преживееш отново бала си, ще го направиш ли? Дрю Баримор го прави в този филм и познай какво? Въпреки че печели титлата „Кралица на бала“, не променя мнението си. В този монолог героинята ѝ Джоси обяснява как да бъдеш готин в гимназията не е всичко и животът ще продължи. Единственият проблем? Подлите и осъждащи деца от гимназията ще продължат да повалят другите, за да се чувстват по-добре и ще се окаже, че това няма да го доведе до никъде.
„Лесна, а“
"Тъй като съм съдена от моите връстници, ще се опитам да използвам думи като „харесвам“ и „напълно“ колкото е възможно повече."
За Олив (Ема Стоун) се носят слухове, затова тя има грижата онлайн монолога ѝ да стигне до нейните съученици. В него обяснява как поведението им, без факти, е лошо и макар да не се притеснява, това не означава, че то няма значение. Твърди, че е свободна да бъде себе си и не ѝ е нужна оценката на някого.
„Скрити числа”
"Работя като куче, ден и нощ, живеейки с кафе от кана, която никой от вас не иска да докосне. Така че, извинете ме…”
Героинята на Тараджи П. Хенсън Катрин е нахокана от шефа си, че не е на бюрото си, докато работят по важен проект. В този момент има две възможности - да се извини или да се защити. Тя избира второто и в монолога си обяснява как трябва да ходи повече от час, за да стигне до банята, предназначена за цветнокожи жени и как дискриминацията влияе на работата ѝ - не само защото към нея има несправедливо отношение, но и като един от най-интелигентните хора в офиса, не може да посвети достатъчно време на работата си.
„Аз преди теб”
„Просто се опитвам да върша работата си по най-добрия начин, така че би било много хубаво, ако не се опитваш да направиш живота ми толкова нещастен, колкото и на всички останали.”
Виждаме майката на драконите в романтична светлина в „Аз пред теб”. Харесваме Емилия Кларк в „Игра на тронове”, допада ни и в този филм. Тук поведението ѝ се променя в момента, в който Уил (Сам Клафин) я подценява. Тя продължава да настоява той да спре да я затруднява и тя ще остане, докато не бъде уволнена от майка му. В крайна сметка това означава, че той не може да направи или да каже нищо, защото тя не е там заради него, а заради парите.
„Ерин Брокович”
"Помислете дълго за това колко ценен е гърбът ви."
С тази роля Джулия Робъртс спечели „Оскар” и на всички ни се прииска да бъдем следователи. По време на срещата си с чиновниците от PG & E, тя защитава своите клиенти по възможно най-добрия начин. Когато компанията я подценява и продължава да казва на адвокатите, че има повече пари, отколкото тези хора някога са виждали, тя ги прекъсва яростно, обяснявайки, че тези хора също не са очаквали да имат големи здравословни проблеми. Накрая посочва, че водата, която са пили по време на срещата, идва от заразения град.
„Високо в небето”
"Каква ме прави това... жена, която се влюби в задник.”
Понякога искаме да говорим за това колко е прост живота, но разделите и разбитите сърца в действителност може да са доста сложни. Когато героинята на Ана Кендрик Натали е зарязана със съобщение, обяснява опита си с връзките, които не са лесни. Просто трябва да се уверим, че не сме повърхностни и търсим правилните качества в някого, когато става въпрос за любов.
„Ла Ла Ленд”
"Може би не съм достатъчно добра..."
Всички имаме своите борби, а за Миа (Ема Стоун) те са ежедневие. Желанието ѝ е да бъде актриса в Лос Анджелис я кара да преминава през различни възходи и падения в сферата на шоубизнеса. В монолога ѝ се усещат чувствата ѝ и си казва, че е достатъчно добра. Убедена е, че светът трябва да стигне до нея.
„Предимствата да бъдеш аутсайдер”
"Защо аз и всички, които обичам, избираме хора, които се отнасят към нас все едно сме нищо?"
Лесно е да си паднеш по лошо момче или по някого, който не отвръща на чувствата ти. Това ли е преследването? Или е възможно подсъзнателно да не искаме да бъдем с някого, в който има потенциал? Каквато и да е причината, героинята на Ема Уотсън описва болката ни толкова добре. Защо сме зависими от хора, които не ни заслужават?
„Сляпата страна”
„Този екип е твоето семейство, Майкъл, трябва да ги защитиш.”
Сандра Бълок си засужи „Оскар” с този филм с ролята си на богата майка на средна възраст, която прибира у дома бездомния тийнейджър Майкъл. Героинята ѝ Лий Ан е мечтаната майка – дръзка, но и грижовна. В този монолог, когато треньорът се опитва да научи Майкъл да играе, тя го напътства перфектно. Твърди, че става дума за това с кого говориш.
„Гадни момичета”
"Не знам защо хората мечтаят за това нещо... това е просто пластмаса."
Този филм от средата на 2000-те години с Рейчъл Макадамс и Линдзи Лоън влияе на тийнейджърите и ги кара да се замислят за начина, по който се държат. Независимо дали става въпрос за външен натиск, желание да се впишем в дадена група или за обезпокоена тийнейджърка, от нас зависи да приемем положението, в което се намираме и да го променим. В монолога героинята на Линдзи Лоън Кейти обяснява колко глупаво е да искаш да бъдеш кралица на бала (или популярна), тъй като това е фалшиво (пластмасово) и субективно. Истинският урок - просто бъди себе си и това е достатъчно!
„Нотинг Хил”
"Аз съм просто момиче, стоящо пред момче, молейки го да я обича."
За пореден път говорим за Джулия Робъртс! Може би защото е емблематична актриса от 90-те години или просто героините ѝ имат запомнящи се монолози. Ние мислим, че е второто. Тук героинята ѝ, известна актриса, моли един обикновен мъж (Хю Грант) просто да я обича като нормален човек, а не да я възприема като известна актриса. Тази фраза все пак е родила много мемета.
НАЗАД