Много пъти във филми и сериали сме виждали как дефибрилаторите връщат хората към живот. Сърцето на някого спира да бие и лекарят изкрещява „Настрана!“, използва дефибрилатор и пациентът като по чудо е спасен! Това обаче не се получава и в действителност дефибрилаторът няма да може да спаси този човек. Има и други неща, които са възможни само във филмите, но не и в реалния живот.
Очаровани сме от медицинските сцени във филми и по телевизията. Но има някои моменти, които са просто нереалистични.
Кардио-пулмонарната първа помощ винаги спасява хората и обикновено много бързо
Правилният начин за извършване на такава помощ е да направите 30 компресии на гърдите, последвани от 2 вдишвания, докато пристигне линейката. Също така е важно да се уверите, че правите 100 до 120 компресии в минута. И ако кардио-пулмонарната първа помощ вече се извършва от лекар, може да се наложи да я прави дори повече от 30 минути преди човекът да възвърне съзнанието си. По телевизията степента на оцеляване след такава помощ е около 70%, но в действителност е по-ниска. А героите често се събуждат и започват да говорят след само няколко компресии на гърдите, което е много рядко в реалния живот. Например, в „Игрите на глада: Възпламеняване“, отнема по-малко от минута, докато Пийта се събуди и се почувства напълно функционален, след като Финик започва да му прави компресии на гърдите.
Дефибрилаторът може да върне всеки към живот
За да работи дефибрилаторът, трябва да има някаква електрическа активност в сърцето. Той е ефективен, когато сърдечният пулс е нередовен и трябва да се върне в нормалния си ритъм. Във филмите често се използва дефибрилатор, за да съживи човек, който изобщо няма пулс, което е грешно. Дефибрилаторът не започва електрическа активност в сърцето, а всъщност я спира.
Лекарите имат собствена представа за стерилност
В операционна зала всеки трябва да носи маски и ръкавици. След като ръкавиците са сложени, не можете да ги свалите или да докосвате повърхности, дори маската. Ако хирург трябва да коригира маската или да докосне медицинско оборудване, друг човек с нестерилни ръкавици ще го направи вместо него. Във филмите хората често забравят за тези правила. Например, в началото на операционната сцена в „Доктор Стрейндж“ само един човек носи маска. Виждаме също стерилна ръкавица, която докосва медицинско оборудване, което не е стерилно, и помощник, който сваля една от ръкавиците си, за да нагласи очилата на доктор Стрейндж. Тогава виждаме всички хора в стаята да носят маски, но трябва да ги пипат със стерилни ръкавици, за да ги сложат, което истинските хирурзи никога не биха направили.
Пациентите веднага се възстановяват от кома
Когато хората се събудят от кома, им трябва време, за да се възстановят. За някои дори може да отнеме години физиотерапия, за да се видят подобрения. А по телевизията героите, които са били в кома, се възстановяват доста бързо. Например в „Убий Бил: Vol. I“ или в „Живите мъртви“ главният герой се събужда от кома и започва да ходи само след няколко минути.
Добре е да се правят грешки
Много често медицинските специалисти в сериалите правят грешки, но не се наказват достатъчно строго за тях. Например в „Анатомията на Грей“ Изи, която играе местен жител, се влюбва в пациент. След това умишлено влошава състоянието му, за да го премести нагоре в списъка с донори. В резултат на това получава порицание. В реалния живот няма да ѝ бъде позволено да продължи да практикува медицина никога повече. Също може да бъде съдена и евентуално да е в затвора.
Пациентите нямат залепени очи по време на операция
Докато хирургичните пациенти спят под анестезия по време на операцията, се препоръчва клепачите им да са затворени и залепени. Това се прави, за да не се наранят очите им. По телевизията този стандарт на грижа често се игнорира. Въпреки това, във филма „Буден“ е направено правилно.
Медицинските сестри не получават достатъчно доверие
Свикнали сме да виждаме лекарите като главни герои в сериалите. Те непрекъснато проверяват своите пациенти и по принцип извършват цялата „важна“ работа в болницата. За разлика от тях медицинските сестри обикновено са на заден план. Те често се изобразяват като несъществени. В действителност обаче сестрите предоставят критична медицинска помощ. И те са тези, които взаимодействат най-много с пациентите. Нещо повече, голяма част от работата на лекарите в сериалите, които зрителите намират за готини, обикновено се извършва от медицински сестри. Например в „Доктор Хаус“ има пациент, който страда от необясними припадъци. Д-р Хаус и неговият екип откриват, че пациентът има инфекция с тения и се възприемат като гении от публиката. Опитната медицинска сестра обаче можеше да постави същата диагноза.
Пристъпите трябва да се управляват по точно обратния начин
Когато някой има пристъп, телевизионните лекари обикновено притискат пациента и слагат нещо в устата му, защото това трябва да им попречи да глътнат езика си. В действителност те не трябва да правят нито едно от тези неща. Не е възможно човек, който има пристъп, да преглътне езика си, а поставянето на предмет в устата му може да му счупи зъбите. Лекарите също не трябва да сдържат движенията си. Това, което могат и трябва да направят, е да обърнат пациента внимателно на една страна, за да му помогнат да диша по-лесно, и да сложат нещо меко под главата му.
Знаете ли за някой от тези нереалистични моменти? Какви други неща, свързани с медицината, не биха били възможни в реалния живот? Има ли значение медицинската точност за вас, когато гледате филми и сериали?
НАЗАД