Искам да си нахакана, но не и нахална.
Да си уверена в себе си, но не и самовлюбена.
Да имаш мнение за всичко, но да не го налагаш на никого.
Да знаеш какво искаш, но да не чакаш някой да ти го даде наготово.

Искам нови изживявания.
Не такива, които не са ми се случвали преди.
За които не съм чел или слушал.
Не.
Искам неща, които ще са напълно различни, просто защото ги споделям с теб.
Като онези филмови класики, които съм гледал десетки пъти, и които искам да изгледам с теб, защото ще ми бъде като за първи път.
Ще знам какво се случва в почти всеки един момент, но ще ми е интересно, най-вече за да открадвам поглед към теб и да виждам реакциите ти.

Искам и малките неща.
Да те гледам как отваряш всички течни сапуни в магазина, за да ги подушиш, преди да избереш кой да вземеш.
Или как спираш да погалиш всяко улично куче.
Трудно ми е да си представя по-вълнуваща гледка.

Не ми трябва никой да знае.
Нека си е само наше.
Не ми трябва да се тагваме.
Дивана го няма във Фейсбук.
Не ми трябва и да се снимаме.
Снимките са за отминали неща.

Дай ми само сега и утре.
А след това от същото.