Любовта е търпелива и мила, нали?

„Любовта е търпелива и мила; любовта не е завистлива, арогантна или груба. Любовта не настоява всичко да е по нейния начин. Тя не е дразнеща или злопаметна; тя не се радва на лошото, а само на доброто. Любовта е всичко, тя вярва, надява се и търпи всичко.“ - Коринтяни 13:4-8 

Атеист или християнин, вярващ или невярващ, всеки е чувал за тези думи. Всички сме виждали двойка, която се гледа влюбено пред олтара, докато тези думи биват изречени от свещеника.

Винаги съм мечтала за тази любов, винаги съм искала любовта от стереотипите. Молила съм се за мъж, който да ми я покаже, но винаги съм пропускала това, че аз вече го имам. Той ме обича и всеки ден ми показва, че любовта е мила. Той ме обича, каквото и да се случи и търпи всичко, защото държи на мен.

Това любовта, за която всеки един от нас е създаден. Да, тя идва от Бог, но тези думи и го описват.

Бог е любов.

Бог е търпелив и мил.

Бог не ревнува.

Бог не е арогантен и груб.

Бог не иска всичко да става по неговия начин.

Бог не е дразнещ.

Бог се радва на хубавите неща, а не на лошите.

Бог търпи, вярва и се надява на всичко.

Той ни обича. Ние водим връзка с него. Цитатът е не само свързан с бракосъчетанията, но и с живота ни преди това.

Ние трябва да сме търпеливи и мили.

Ние не трябва да сме ревниви.

Ние не трябва да сме арогантни и груби.

Бог ни пази и подкрепя. Винаги ще правим грешки, не сме перфектни, но знаем, че той ни обича.

Все още мечтая за деня, в който ще чуя тези думи на моята сватба с мъжа, който ще ме гледа, сякаш съм неговия свят. Винаги ще гледам в очите мъжа, който ме научи на любов. А за любовта? Винаги съм мечтала, че ще я чакам в прегръдките на Бог.