"Но аз го обичам..."
Това са първите думи, които обикновено чувам от момичета, които се чувстват напълно разбити и когато техният свят сякаш се руши и се разпада. Обикновено се появява и тревожността, коаято става тяхна постоянна спътница. Умовете им се изпълват с хаос и въпросите изникват сами: "Ще промени ли решението си?" и "Ще ми каже ли още веднъж, че ме обича?"... Омагьосаният кръг се повтаря отново и отново, и отново.
Знам това, защото и аз съм човек. И съм попадала в ситуация да се разкрия напълно пред някого и да му дам цялата си любов. Показвала съм уязвимостта си, отваряла съм напълно сърцето си и съм го подарявала. А той се е възползвал, без да се замисли, че ще ме нарани, без да помисли как бих се почувствала. Без да се загрижи дори за миг...
И колкото и да го обичаш, мило момиче, трябва да разбереш - това не може да бъде любов! Виждала съм прекалено много хора да жертват психическото си здраве за тази "любов". Запитай се, ако наистина е любов, този човек ще те преведе ли през цялата тази болка? Ще бъдеш ли в позицията, в която си сега? Ще си наранена ли както сега или ще си щастлива? Свободна ли си? НЕ!
Любовта трябва да те изпълни. Тя трябва да се прибави към щастието, което държиш в себе си. Любовта е най-могъщата сила, но знай, че може да стане и опасна, след като бъде поставена в ръцете на човек, който не знае как да бъде внимателен с нея. Любовта лекува, тя не унищожава.
Затова спри да вярваш, че отсъствието създава връзката. И не мисли, че любовта и болката вървят ръка за ръка. Няма такова нещо. Ако не си там, за да се грижиш за едно цвете, то няма да расте. Ако го оставиш само също няма да расте. Така е и с хората и връзките - ако обичаш нещо, би ли го наранявала непрекъснато? Не, би се грижила за него с цялата любов и отдаденост, на която си способна, нали?
Любовта е най-големият дар, който трябва да те направи истински щастлива, а не да те разруши. Запомни това!
НАЗАД