Сборникът с импресии "Белият цвят на тревата" от Албена Фурнаджиева излезе през месец ноември, а смисълът, който е вложила авторката в своите истории, е обагрен с носталгичния цвят на едно особено време – времето на успокоените страсти. В тях всичко е истинско, откровено и с адресат надеждата...
"Експерименталното изображение в кратките белетристични форми достигна разцвет през последните години не само в западно-европейския фикшън стандарт, но и в родната литература. Класическият къс разказ отстъпи пред доминантата на фрагмента, импресията, психологическото импромптю, поетично-лиричното аз-повествование. Типичен пример за иновативен белетристичен модел са късовете лирична проза на Албена Фурнаджиева. Новият сборник със заглавие „Белият цвят на тревата“ предлага на читателя два типа наратив.
В първия цикъл читателят потъва в илюзорен метафорично-призрачен свят, където действието се обляга на миражни видения ("Лодкарят", "Инсомния", "Усещане", "Импресия по пълнолуние"). Това са късове проза, които са като сфуматото на вечността – без точни координати, но тук и сега; те звучат като импровизации на романтик, но и като фрески на постмодернист. Очевидно са написани от поет, който е преодолял канона на класическото стихосложение, надмогнал е и белия стих, за да се довери на нова словесна форма.
И вторият цикъл е обагрен от подобна тоналност – с интимна поетичност на разказа, с напрежение към разгадаване на тайнството и драмата на очакването, но тук присъстват елементите на класическия разказ – завръзка, диалог в развитието на фабулата, развръзка, както и наличие на реално портретувани персонажи ("Лола и студентът", "Банална история", "На площада"). Смесването на различни типове писане надгражда възприемането на читателя, примамен от недоизказаността, от дискретната позиция на автора, който не крещи дидактично, а навлиза в подсъзнанието чрез прийомите на вътрешната изповедност или откровената споделеност.
Албена Фурнаджиева е от новата генерация автори, за които случващото се в един разказ е хипотетично – то е отглас от една непреднамерена действителност: зад ъгъла наблюдава един силует и ни разказва единичното като цяло и цялото като специфично. Бих определила нейната проза като психо-лирически дискурс, текст с визуална плътност и катарзисно въздействие. Ключът към разгадаването на този стил не е в отговора на въпроса "Какво ще се случи?", а в читателското признание "И аз преживях същото". В това е успешният модел на Албена Фурнаджиева", разказва литературният критик и журналист д-р Анжела Димчева.
За Албена Фурнаджиева
Албена Фурнаджиева е поет, белетрист, филолог и юрист. Родена е в Пловдив, където получава средното си образование. Завършва филология и право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Първите си публикации прави в периодичния печат още като дете. Дебютира с поетичната книга "Пясъчни рози" през 1996 г.
НАЗАД