Едни думи са останали в съзнанието ми, от неизвестен за мен автор: „Ако се колебаеш – хвърли монета и няма значение дали ще се падне „ези“ или „тура“, защото докато монетата е във въздуха – ти вече знаеш какво искаш да се падне!“ Колко е важно да слушаме сърцето си – то винаги знае по-добре от нас от какво имаме нужда, какво ни прави щастливи. Но защо ли, понякога мълчи…
А ние се молим – за помощ, за знак, за сила – да продължим напред! На кръстопът – два избора – от една страна знаеш, че той е мъжът, причиняващ ти болка, носещ разочарование и тъга, а от друга – не спираш да го искаш, да се молиш, за него, за любовта му, за вниманието му, още и още, миг … два … три … после … край – изчезва, като прилив … като отлив … сякаш в бездна, сякаш – несъществуващ – имало ли го е изобщо и къде е сега? Останала е само рана, болезнен спомен, горчивина и вина – вина, която сама си създала, вина, защото позволяваш да те нараняват всеки път, дори различни – постъпващи по един и същи начин! И въпросите: „В мен ли е проблемът? Аз ли сбърках?“
Всеки път знаеш, че той не те заслужава, но хвърляш монета и се надяваш съдбата да ти подскаже, че е твой, че е Той и с надежда гледаш нагоре! Ех, сърце, защо си такова! Защо те разбиват всеки път, а ти не спираш да даваш – даваш без страх, обичаш без страх, хвърляш се в неизвестното и си мислиш – този път е различен!
Този път ще е различен, ако помислиш първо за себе си! Защото няма как някой да те уважава, ако ти самата не уважаваш себе си – себе си, времето си, желанията си, вярата – в мечтите, в споделеното щастие! Повярвай, че заслужаваш всичко това – заслужаваш мъж, за когото сърцето не просто ще ти нашепва, че е Той, а ще КРЕЩИ, заслужаваш мъж, който ще направи не само първата крачка, но и всяка следваща, и по-следваща, защото е сигурен в себе си и в теб, и е лесно! ЛЮБОВТА ТРЯБВА ДА Е ЛЕСНА! В този живот всичко се постига с цената на много труд, упорство и воля, но любовта трябва да е лесна, лека, като перце, за любовта не се хвърля монета, не се гадае, не се късат листа от маргаритка, любовта се познава с първия миг, с първото докосване, любовта е криле, които ти помагат да летиш, да се носиш над живота, да го живееш с усмивка, любовта е песен – караща тялото ти да танцува без срам, без свян, сякаш никой не ни гледа!
Да, любовта е лесна – и ако той те кара да хвърляш монета, да търсиш знак, да чакаш, да се колебаеш: „Държи ли на мен? Обичали ли ме? Иска ли ме? Мечтае ли за мен? Ще бъдем ли някога щастливи заедно?“ … тогава знаеш отговора и ако се чудиш защо сърцето мълчи – защото е наранено, предадено и знаещо, че си готова отново да го направиш – отново да го отдадеш на грешния човек! Нека този път е различен – хвърли монета и избери себе си – независимо дали се падне „ези“ или „тура“ – ИЗБЕРИ СЕБЕ СИ! Обичай себе си – и Той ще дойде … той сам ще те намери! ЛЮБОВТА ТРЯБВА ДА Е ЛЕСНА!
Автор: В. Тодорова
НАЗАД