Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова. Искам да Ви попитам според Вас възможно ли е да обичам толкова силно поради липсата на родителски грижи, да изпитвам такава голяма нужда от любов, но в същото време колкото и ми е нужна, толкова повече съм отдадена, но това не винаги води до нещо добро. Макар и вече да смятам, че съм на точното място, с точния човек този въпрос се върти в главата ми. Ще се радвам, ако споделите Вашето мнение и остана анонимна.
Благодаря Ви предварително за отделеното време.
С.
Мила С., прекрасно е, че любовта, която изпитвате, е толкова силна, прекрасно е, че сте намерила точния човек за себе си. Също така Вие пишете, че сте изпълнена със съмнения: защо обичам толкова силно, защо ми е нужна толкова много любов, защо колкото по-голяма е нуждата ми от любов, толкова повече давам във връзката.
Обикновено ние влизаме във връзка с другия с определени очаквания. Често хората, с които работя, споделят с мен: „Много искам да си намеря приятел/приятелка.” И когато ги попитам „Защо?”, отговорът обикновено е: „Защото имам нужда от любов, нежност, сигурност, не искам да съм сам/сама”......и т.н., всеки може да допълни този списък за себе си. Ние очакваме от другия да запълни нашите празноти, да ни даде това, което ни липсва. Това разбира се създава огромни разочарования във връзките, защото другият във връзката е просто човек с подобни на нашите очаквания. Ние влизаме във връзка, за да получим любов, внимание, нежност, съпричастност, обикновено с идеята, че ако давам, ако обсипя другия, ако се раздам напълно, той ще го види, ще го оцени и също от своя страна ще ми даде това, от което аз се нуждая, ще се раздаде за мен. Така ли става на практика? НЕ. Всеки влиза във връзката със своята идея за любовта, даването и получаването. И всеки дава, но по своя начин. За да ме разберете по- лесно си представете двама души, единият говори само шведски, а другият японски. Всеки от тях казва на другия „обичам те” и прави за него нещата, които се правят в неговата култура, когато обичаш, но никой от тях не „чува” любовта на другия, защото не говори езика. По същия начин и ние влизаме във връзка и очакваме другия да говори на нашия език, да изразява любовта си по нашия начин и съответно да разпознава нашите знаци и да ни разбира. Повечето конфликти и неразбирателства във връзките идват не от това, че хората не се обичат, а от различните езици, на които говорят.
Скъпа С., няма правила за това как да обичаме, колко да даваме и от какво да имаме нужда във връзката си. Партньорите във всяка двойка сами решават какво и как да се случва помежду им, най-важното е и двамата да са съгласни и да се чувстват добре. Препоръчвам Ви да се опитвате да „чувате” езика на другия и да се опитвате да му обяснявате своя език. Бъдете търпеливи и приемащи различността му. Помнете, че любовта не е търговия и ако започнем да мерим кой какво и по колко е дал и колко струва това, никога няма да стигнем да разбирателство, защото няма мерни единици за най-хубавите неща в живота: любов, нежност, щастие, приемане, разбиране…
Желая Ви успех!
НАЗАД