Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
"Какво да правя? Объркана съм... От година съм хлътнала по съседа си. Проблемът е, че не се познаваме. Като се засечем, само се поздравяваме. Той външно е невероятен, има изключително чаровна и едновременно с това срамежлива усмивка - запечатала се е в съзнанието ми. Аз съм на 18 години, а той ще направи 25. Срам ме е да го заговоря, а много искам да го опозная. Ще се радвам, ако можете да ми помогнете, да ме посъветвате как да подходя към това. А."
Мила А., в писмото ти има много емоции, влюбеност. В същото време си написала, че си и доста объркана. Всички тези емоции и объркване са съвсем естествени и са част от процеса на твоето порастване и съзряване. Когато си на 18 години, е прекрасно преживяване чаровната и едновременно с това срамежлива усмивка на любимия да е запечатана в съзнанието ни. Но, ако спрем дотук и не направим следващата крачка, ще останем само с идеята за любовта и огорчението, че не сме опитали, че сме се изплашили. Да, ние се страхуваме да пристъпим по-близо към някого, защото близостта ни прави уязвими, тя носи неизбежния риск да ни наранят, да бъдем отхвърлени. Стремежът към близост с някого се основава на желанието ни да изградим нещо повече от обикновени и повърхностни отношения, това е стремеж към дълбочина, това са емоционални връзки, които почиват върху негласното споразумение да оставим страха, който нашата уязвимост поражда, и да поемем риска да се разкрием, да се покажем такива, каквито сме.
Има едно фундаментално правило, което прилагат повечето от успелите хора, а то е: Винаги посвещавай поне деветдесет процента от времето си на решението и само десет процента на „проблема”. Това означава, че за да се случи това, което искаме в живота си, ние трябва да работим за него и да му посветим голяма част от времето и енергията си. Ако искам да направя възможна връзката си с човека, когото харесвам, значи е време за действие.
Мила А., предлагам ти да направиш следното упражнение в три стъпки:
Стъпка 1. Виж ситуацията такава, каквато е (не по-лоша, отколкото е в действителност, а реална).
Стъпка 2. А сега я виж в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Виж я такава, каквато искаш да е за теб.
Стъпка 3. Направи я такава, каквато я виждаш в стъпка 2.
Изграждането на връзка с другия е трудна и изкусна задача. Това изисква различни деликатни и специфични техники, на които трябва да се научим, които трябва да упражним и да ги използваме по подходящ начин. Това значи да сме смели и да си позволяваме да влизаме във взаимоотношения с другите, за да се учим, да израстваме, да опознаваме себе си.
Някъде бях чела, че познанството с нов човек е като да прочетеш една книга. Както всяка книга, която четем, ни обогатява с нещо, така и всеки човек, който срещаме по пътя си, разширява хоризонтите ни, помага ни, учи ни. Ние също сме нова, непрочетена книга за хората, които срещаме, и за нас и нашата връзка с другия е добре да осъзнаваме какво даваме и с какво обогатяваме неговия живот.
Мила А., готова ли си да отвориш тази книга в живота си, готова ли си да я разгърнеш и прочетеш, готова ли си да влезеш в това приключение и да разбереш какво ти носи то?
Желая ти успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД