Написани са безброй книги и есета за това как да се научим да прощаваме на хората, които са ни наранили. Но въпреки това ни е трудно наистина да забравим и да простим.
Мари Катрин обаче е имала възможност да получи ценен урок от 3-годишната си дъщеря. Тя споделя случката в своя профил във „Фейсбук“ и предизвика стотици хиляди реакции на трогнати хора.
И ние решихме да ви споделим нейната мила история, в която се крие ценна поука. Ето какво пише Мари:
„Тази вечер едвам накарах дъщеря ми да си легне. Много след вечерния ѝ час успях да я сложа в леглото и през стиснати зъби ѝ казах „Обичам те, Холанд, но да не си казала нито думичка повече. Заспивай вече, защото ми писна да се разправям за плюшените ти играчки“.
„Мамо?“, повикаме тя.
Спрях се на прага на стаята. Буквално си хапех езика, защото вече бях толкова ядосана.
„Какво има, Холанд?“
„Имам да кажа още нещо.“
Ама разбира се. Вече седеше в леглото със стиснати ръце на бедрата. Косата ѝ беше разчорлена, а с пръсти бършеше и мажеше сълзи и сополи по лицето си.
„Мамо...“, тригодишната ми дъщеря ме погледна и извика с тънкото си гласче...
„ПРОЩАВАМ ТИ!“
Тогава си легна и започна да плаче, а аз поне една минута не знаех какво да кажа и какво да направя.
Начинът, по който ми каза „Прощавам ти“, звучеше като псувня. Отидох до леглото ѝ и се наведох към нея.
„Скъпа, знаеш ли какво означава да простиш на някого?“
Тя още подсмърчаше с лице, заровено във възглавницата с Малката русалка.
„Да“, промърмори дъщеря ми.
Изчаках обяснението, което просто трябваше да чуя.
„Означава, че ти си сгрешила, но аз съм се уморила да съм ти ядосана и сега ще спя и сърцето няма да ме боли.“
Ето това е, хора. Тази вечер получих ценен урок от 3-годишната си дъщеря. Урок като юмрук в корема. И да, след това легнах при нея и силно я прегърнах. Да си призная – моето сърце ме заболя мъничко.
На тази земя съм от 35 години и трябва да си призная:
Тя не греши.“
НАЗАД