- Маме, какво се случва с теб, вече нищо не ми споделяш. Едно време беше такова добро дете, никакви тайни нямаше. Сега не с ченгел, а с дренажна сонда не мога да ти извадя думите от устата.
- По три пъти на ден ям, по един път ходя по голяма нужда. Зад ушите се мия. Колко повече да ти споделям? Всичко е наред.
- Аз не съм баба ти, че да ме притеснява толкова дали си ял. Жаден, гладен, твой проблем си е това, маме. Мен ме интересува кога ще ми доведеш булка.
- Пак ли подхващаш тази тема? Стига вече, тея работи не стават на сила.
- Ми то не стават, ама изобщо не ме запознаваш с приятелките си. Срам ли те е от майка ти?!
- Глупости, не се излагай!
- Ами тогава? Няма ли някоя по-специална, с която да ме запознаеш?
- Когато има, ще ви срещна, но само ако се държиш прилично. Не искам веднага да започнеш да я разпитваш за диабетици в семейството или какво мисли за брака. И абсолютно ти забранявам да присвиваш поглед, за да изчисляваш колко голяма е главата й в съотношение с таза, за да разбереш дали ще има леко раждане. Спри да ги четеш тия статии, моля те!
- Баш това никога не съм го правила!
- Я чакай малко да те питам нещо. Онзи ден отивам да хвърлям боклука и ме засича едно момче от квартала. Хили ми се с една мазна, та мазна усмивка и ми вика: „Ей, брат, майка ти е страшна пантера!“ Директно му изплющях един прав и го приспах до кофите. Щях да го натоваря в контейнера, че да се събуди направо на сметището във Враждебна, ама ми стана жал. Като се освести ми каза, че си била пантера, защото оня ден си оскубала някаква в магазина и направо си й разказала играта. Какви са тия глупости?!
- Оскубах я, че даже и беше малко. Каза ми, че с тази брада си приличал на корабокрушенец или вероятно си тръгнал да ставаш лъмбърсексуален. Направо ми причерня! За моето дете да говори така!
- Абе, майко... Ти знаеш ли изобщо какво значи лъмбърсексуален?
- Не знам, ама какво да направя? Да й кажа да изчака да проверя в Гугъл значението на думата, че чак тогава да я подпукам ли? Теб съм те учила да броиш до десет, ама на мен падне ли ми пердето, стой та гледай. Както и да е. Казах ти, че й беше малко. А какви са тези бръмбърсексуалните в крайна сметка?
- Почти същите като метросексуалните, ама космати.
- Олеле, майче, ужас! Искаш да ми кажеш да не чакам внуци ли?!
- Оф, бе майко, бе! Не се шашардисвай, няма нищо общо с това, което си мислиш. Бъди спокойна, ще има внуци.
- Ще има, ще има, ама с тая брада... Коя ще те вземе? За пореден път те моля да я махнеш. Само мутрите и сводниците ходят толкова брадясали. Затова все курви ти се лепят. Ти си свястно момче, трябва някоя читава да ти намерим. Умна... с пропорционална глава. Обръсни се и всичко ще се нареди.
- Остави ме на мира, как ще си махам брадата? Тя е дар, талант, призвание! Няма начин.
- Ама, маме, поне я оформи. Направи си катинарче като Ники Кънчев, виж го колко е преуспял, всички предавания ги води той. Или си остави мустак като Митко Цонев, много авторитетно ще изглеждаш. Толкова ще ти отива!
- Ти представяш ли си ме с дълга коса и мустак? Ще приличам на кръстоска между Ози Озбърн и Милко Калайджиев.
- Ето на! И косата ти е прекалено дълга! Трябва да я скъсиш!
- Абсурд. Тоя разговор дори няма да го водя.
- Добре, моля ти се, от сърце ти се моля, само ме изслушай. Отгоре ще я скъсим, а отзад ще остане дълга. Леко къдрене и ще си като Роберто Баджо от 90-те. Жените обожават италианци! Оле, маме, само едно „ла шанте ми кантаре“ да изръсиш и всички ще са ти в краката.
- Дай да сменим темата, че се напрягам.
- Хубаво. Помниш ли Цецко?
- Кой Цецко? Синът на братовчедката на съседката, който беше гадже на сестрата на джипито?
- Не, не тоя Цецко. Говоря ти за сина на съседката на братовчедката, който беше гадже на внучката на електричаря.
- А! Е, така кажи. Помня го разбира се. Ден не минава, без да се сетя за него.
- Има си нова работа.
- Браво на него. Добре, че ми каза, че трудно щях да заспя без тази информация.
- Подигравай се ти, ама е почнал работа в общината! До 20 години може да стане районен кмет. А ти, маме, с тая музика? Музикант такса смет плаща ли? Платил ли си гражданската на колата?
- И за това ли почна? Какво ти става, бе човек? Днес тотално си ме подпукала.
- Нали знаеш, че най-много държа да си щастлив. Но как ще просперираш финансово с тия песни където ги пееш? Смени жанра, сега парите са на други места. В магазина ми предложиха билети за концерта на Васил Киров – Барона. Бил много комерсиален. Защо не се насочиш и ти към поп музиката?
- Кой? Да не говориш за Влади Ампов – Графа?
- Е, същия де, аз какво казах? Искаш ли да му намеря телефона и да го питам дали е съгласен да запишете песен?
- Абе, майко, ти нормална ли си, как така ще звъниш на човек, когото не познаваш, да му предлагаш да записваме песен?!
- Е, спокойно де, какво толкова, защо се ядосваш? Аз просто искам да помогна. Голяма работа като му звънна значи, еее! Когато ме караше звъня на класната ти и да лъжа, че няма да имаш домашно, защото сме били в провинцията, не се оплакваше. Питаше ли ме колко ми е било неудобно да лъжа?
- Направо чалга да започна да пея, а?
- Искаш ли?! С инженер Митко Димитров бяхме гаджета в гимназията.
- С кого?
- Е, чудно, нали си голям разбирач, как може да не знаеш кой е той. Митко Пайнера. Убедена съм, че ще ни съдейства.
- Думи нямам... По-скоро махам брадата, отколкото да сменя жанра.
- КОГА?!
- Стига бе, майко, ша счупа тоз тиливизор вече.
- Искам само най-доброто за теб. Какво трябва да се случи, за да се обръснеш?
- Да престанат да боядисват кравата Милка в лилаво.
- Ето виждаш ли, затова си сам. Жените обичат сериозните мъже, а ти постоянно си правиш шегички. Съгласи се поне да те запозная с някоя девойка. Знаеш ли какви хубави мацки имам във Фейсбук?
- Ти, първо, откъде знаеш какво е Фейсбук? Второ, защо имаш Фейсбук? Трето, защо имаш мацки в тоя Фейсбук?
- Ей, момченце! Аз когато съм си чатила по Мирката с леля ти в Германия, ти още две срички не можеше да вържеш. Фейсбук ще ме пита откъде знам какво е!
- Добре де, извинявай. Ама представи си, че ме сватосаш с момиче, което ми хареса. После щом ме питат приятелите как сме се запознали, какво ще им казвам? Че мама си е разменяла с нея дъски за фермата във Фейсбук и е решила да ни запознае?
- Ще излъжеш нещо, колко му е.
- Значи на теб ти е било неудобно да лъжеш, а мен ме караш да го правя?
- На мен ми беше неудобно и прашки да нося, ама човек трябва да се адаптира към времената, в които живее.
- Ох, майко, стига, моля те! Не искам да знам такива детайли. Дай пак да сменим темата.
- Кога ще идем да ти купим един костюм? Не може цял живот да ходиш с фланелки и суитчъри.
- Как ще ходим заедно да ми купуваш дрехи, това е безумно. А и нали ти знам вкуса. Ще ме облечеш или като келнер, или като коминочистач. До де що си ме обличала до 10 годишна възраст ти стига.
- Добре, остави ги дрехите и кажи кога ще станеш по-отговорен? Не е истина каква кочина е у вас! Коя жена ще иска да съжителства с теб в такъв коптор? Пусни една прахосмукачка, купи си един фикус. Оня ден минах да ти поизчистя и щом тръгнах да сменям чаршафа, изпаднах в шок. Как спиш на такова чудо? Той твърд като ламарина, подпрях го прав до стената.
- Майко, как така ще идваш вкъщи, без да си се обадила дори? Ами ако съм с момиче и ни хванеш на калъп?
- Голям праз, малко ли съм те виждала гол? Маме... там поне бръснеш ли се, че те жените са много взискателни?
- Да ти звънна следващия път да ми светиш? Сигурен съм, че ще имаш забележки и наставления.
- За да задоволиш една жена...
- А, не! Много те обичам, ама хайде стига сме се излагали пред хората.
- И аз теб, маме. Всъщност не ти трябва гадже. Ще дойда аз да живея при теб.
- Майко, скоро мисля да се женя!
- А така!
Този текст на Димитър Калбуров бе избран за Пощенска кутия за приказки. Вижте видео от четенето:
НАЗАД