Мартин Скорсезе: "Увеличете палитрата, разширете платното. Винаги има какво още да се научи!"

Днес, по случай 74-тия рожден ден на този велик режисьор, решихме да ви предложим някои разсъждения за живота, киното и човешките взаимоотношения:

Може би греша, но ми се струва, че с времето се научаваш да мислиш, преди да действаш.

Струва ми се, че всеки човек трябва да види, че насилието не променя нещата, а ако го прави, то е само временно.

С напредването на възрастта се появяват задължения, създавате семейство...С напредването на възрастта става физически трудно, както и от бизнес, особено от финансова гледна точка. Отговаряш за много пари, ако ги получиш.

Какво всъщност представлява героизмът? Има ли изобщо такова нещо като герой? Аз нямам отговор. Никога не съм бил на война, никога не съм преживявал нещо подобно.

Израснах в квартал, в който определението за "мъж" беше да можеш да влезеш в бара, да пребиеш всички и да си излезеш като във филм на Шварценегер. И в същото време баща ми искаше да ми обясни своята представа за мъжествеността, която до голяма степен се основаваше на нравствените устои.

Най-трудното е да съхраниш истинската простота.

Аз не подхождам към филмите с предварителна нагласа. Освен това в моите филми често има герои, които притежават някаква хаотична свобода.

Ставайки по-стар, от време на време трябва да избираш с кого да се бориш. През младостта си воюваш с всички. Ти си като боец на ринга, биейки се с всеки, който е излязъл. С възрастта започваш да осъзнаваш: изчакай малко, това не си струва изгубените сили, потърпи, докато не започне монтажа.

Винаги съм харесвал 3D-то. Имам предвид, че в момента сме в 3D, живеем в 3D, виждаме в 3D. Така че защо не?

Ако майка ти е готвила италианска храна, защо ти е да ходиш на ресторант?

Леонардо ми възвърна ентусиазма да създавам филми... Неговият ентусиазъм и вълнение ме накараха да продължа с още пет филма.

Но самотата, усещането за изолация, неспособността да се сближиш с някого, всичко това намира отражение във филма и в самия герой под формата на насилие. Показва какво означава да се поддадеш на фантазиите си.

Киното не е само това, което е влязло в кадър, но и това, което е извън него! 

Има два вида власт, с която трябва да се бориш. Първата е парите, а другата са хората, които са около теб. Никога не знаеш коя критика да приемеш и кога да кажеш не...  

Когато правя филм, аз съм публиката.

Това, от което съм обсебен е връзката и динамиката между хората в семейството, особено връзката между братя с баща им.

Хората трябва да започнат да говорят, за да научим повече за другите култури и да се разбираме помежду си.

Хората искат всичко да може да се класифицира и да заключат: "Добре, това е гангстерски филм..." "Това е уестърн..." "Това е ..." Нали ме разбирате? Лесно е да класифицирате и да карате хората да се чувстват комфортно, но това няма значение, никакво значение...

Увеличете палитрата, разширете платното. Винаги има какво още да се научи.

Хранта може да ви каже всичко за даден човек - от това какъв е, до това как живее! 

Целият ми живот е бил филми и религия. Това е. Нищо друго!

НАЗАД