Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте, г-жо Ненкова!

 Имам сериозна връзка от 5 години, живеем заедно, вече си говорим и за деца. Щастлива съм, но...има нещо, което ме измъчва. Аз искам да сключим официално брак, да имаме хубава сватба, да ни остане спомен. Искам да се видя в бяло, да изживея този специален момент, за който си мечтае всяко малко момиче... много пъти сме го обсъждали, аз го моля, но приятелят ми категорично не е съгласен. Казва ми, че това са глупости, отживелици, че нямаме нужда от такива формалности, че е по-добре тези пари да ги спестим за нещо по-важно. От една страна съм съгласна с него, но от друга ме боли. Повечето ми приятелки се омъжиха, даже бях кума миналата година и ми беше много тъжно, че никога няма да преживея тази емоция.
Моля Ви, посъветвайте ме какво да направя - да се откажа ли от мечтата си или да продължавам да се опитвам да го убедя?
Т.

Здравейте, мила Т.!

Преди да отговоря на въпроса Ви бих искала първо да Ви поздравя и да изразя радостта си, че сте намерила човека, с когото сте щастлива, за когото искате да се омъжите и да прекарате заедно живота си, който искате да бъде баща на децата Ви.

Въпросът Ви е много интересен и е трудно да се даде еднозначен отговор. Аз напълно разбирам притесненията Ви. Много млади дами в групите за личностно развитие, с които работя, също се вълнуват от тази тема. Както и Вие пишете, повечето момичета мечтаят за сватбения си ден, за този специален миг още от малки. Представят си се в мечтаната бяла рокля с любимия до себе си. Още повече, че в нашата култура сякаш имаме една програма и неписани, но ясни правила: момичето пораства, учи, завършва образованието си, омъжва се (обикновено с голяма сватба), раждат се децата и т. н. Разбира се, този сценарий има и други варианти, особено в последните години. Много млади жени предпочитат да направят кариера и след това да се обвържат трайно. Други двойки решават да живеят заедно и да са семейство без официално да са се регистрирали. Мисля, че в последните години сме свидетели на много и различни варианти на „семейната двойка”.

Създавайки връзка с човека, в когото се влюбваме, опознавайки го с течение на времето, в разговорите, които водим, ние уточняваме и сближаваме нашите виждания и позиции за основните неща в живота. Всички ние произхождаме от различни семейства и имаме различни възгледи относно взаимоотношенията, за това как се правят нещата, за брака, семейството, децата и др. Добре е да говорим с партньора си, да говорим много по важните за нас въпроси, да търсим пътеки за сближаване на позициите си, да се опитваме да го разбираме, да сме търпеливи, когато той/тя не ни разбира, да сме толерантни към другостта на човека до нас.

Смятам, че когато във фундамента, в основата на една връзка, е ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, всички спорове, казуси, противоречия и различия могат да се разрешат, а и даже напълно противоположни позиции да се сближат. Защото кое е по-важно: да сме щастливи заедно, да имаме добра комуникация, да има баланс и хармония във връзката ни или да доказваме, че сме по-прави, че знаем и разбираме повече от другия? Често във връзките си ние водим, както аз ги наричам, „спорове по правота” или кой е по- прав от другия. Забравяме, че двойката е място за любов, създаване и разбирателство, а не за воюване. ДА, връзката, скрепена с подписи, е важна. ДА, момичето в бялата рокля винаги е красиво и се чувства като принцеса. НО всичко това няма да има смисъл и значение, ако го няма онова по-важното - връзката между сърцата.

Мила Т., препоръчвам Ви на първо място да не се отказвате така бързо от мечтите си. Разговаряйте, разговаряйте много и се опитвайте да разбирате позицията и гледната точка на приятеля си, питайте го за това как се чувства, говорете му за своите чувства и емоции. Някъде там, в тези разговори, по пътя един към друг ще намерите най-вярното за Вас двамата решение.

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук