Да те обичам беше трудно, беше свързано с това да съм на границата да се разплача пред всички, и да сдържа сълзите си, за да не мисли светът, че съм луда. Не исках никой да знае, че съм наранена и слаба. Не искам да говорят, каквото и да е за мен. Истината е, че бях объркана, защото никога не съм мислила, че любовта може да е толкова болезнена.
Да, имахме щастливи моменти, но и падение след падение. Нямахме „златната“ среда, а нещо далечно от нея.
Когато се замислях дали си заслужава, ти винаги променяше отношението си към мен и ме правеше истински щастлива. Затова останах. Връщайки се назад, си припомням спомени, които бих искала да изчезнат.
Любовта към теб ме унищожи. Исках да викам. Ти не ми даде нищо, а аз на теб – всичко. Наивна съм да вярвам, че някога би ме обичал така, както исках.
Ти си урока, от който имах нужда. Трябваше да знам, че хубавата усмивка и смехът не прави един човек идеален. Имах нужда да разбера, че този, който иска да има любовта ми, ще ми покаже, че я заслужава.
Ти никога не беше добър за мен и разбирам това сега. Виждам го в спомените. Вярвам, че ако срещна подобна „любов“ някой ден, ще я разпозная. Мразя, че ме нарани, но съм благодарна, че ме научи на нещо важно.
НАЗАД