Мили дядо Коледа,
не съм ти писала отдавна, но не мисли, че съм те забравила. Знам, че ти седиш в своето меко кресло пред камината там, на Северния полюс и четеш писмата на всички деца. Пиша ти и аз, макар да ми казват, че вече съм прекалено голяма, за да вярвам в теб. Детето в мен наистина вярва и всяка Коледа се взира в нощното небе с надеждата да те зърне поне за миг. Досега не съм успявала, но винаги на следващата сутрин се събуждам щастлива и знам, че си минал през моя дом, посявайки в сърцето ми мъничко любов и топлина.
Дали съм била послушна? Не знам. Дадох всичко от себе си, за да не разочаровам никого. Може би не съм най-добрата, но се опитвам. Опитвам да бъда силна, смела, устремена и винаги готова да подам ръка. Ти реши дали съм успяла поне мъничко.
Ако все пак мислиш, че съм била послушна, ето какво искам да си пожелая тази година. Искам да срещам само усмивки по пътя си, защото това ще значи, че всички, които обичам са щастливи. Дай на всички хора надежда и изтрий от сърцата им тъгата, болката и страха. Направи света едно по-хубаво място, в което всеки да се чувства нужен. Подари на изгубилите вяра по късче от звездите. Подари на падналите силата да се изправят отново и да продължат напред. Подари на самотните сърца мъничко огънче, което да ги топли. Моля те, направи така, че всеки да успее да хване шанса на живота си и да постигне това, за което е мечтал. Нека доброто расте и цъфти във всяка душа!
Знам, че искам много. Затова тази година няма да поискам нищо за себе си. Освен може би онази дарба от детството ми – да грея с отразената светлина на чуждото щастие.
Благодаря ти, че те има, мили дядо Коледа! Надявам се в празничната вечер и ти да си щастлив и никой никога да не губи вяра в теб, за да те има вечно.
С обич,
едно вярващо дете
P.S. Да знаеш, че под елхата винаги има курабийки за теб. А ако поискаш, може да поспреш за миг, за да те зърна.
НАЗАД