Нелогично, позволих си в теб да се влюбя, нелогично позволих и на сърцето си да те заобича. Нелогично вярвах на всяка лъжа, нелогично мечтах, нелогично чертах нашето бъдеще в мислите си. Логично – нараних се и още по-логично днес боли ме!
Стоя пред листа, с химикал в ръка и единствено мога да пиша, надявайки се, че болката ще отмине с всяка следваща дума, с всеки следващ ред, абзац. Като изповед, като предупреждение – моята изповед, моето предупреждение! Ах, как нямаше мен кой да ме предупреди?! Мили момичета, не поглеждайте към обвързани мъже! Не поглеждайте, дори всичко в тях да ви харесва, не поглеждайте, дори да ви казват колко разочаровани са от половинките си и колко нещастни са с тях. Не е истина! Не са! Иначе щяха да са свободни! Не поглеждайте към обвързани мъже! И ако моята болка, може да ви спре – то значи тя не е била напразна!
Знам – другата е лоша! Не го разбира! Не мисли за него! Не го обича! Не е щастлив с нея! Знам – с нея е от съжаление, заради общите приятели, заради общото жилище, заради настоящите проблеми! А вие – сте млада, красива и с най-чаровната усмивка! Знам – вие сте уникална, слънчева и само да ви беше срещнал малко по-рано … Колко много би ви дал!
Начина, по който ви гледа! Начина, по който казва с очи: „Искам те! Как само те желая! Ти си моята любима! Ти си ми в сърцето! Почакай ме още малко! Още не съм готов да се разделим. За теб мечтая вечер, за теб си мисля” … но докато е с нея! Емоциите, които предизвиква във вас, тръпката дори от криенето. Колко е хубаво, а как само после боли!
Но, мили момичета, това не е шега! Това е жестока измама! Той само си играе с вас! И един ден ще се събудите и ще осъзнаете, че всичките ви мечти са разбити! Че всичките ви надежди са били илюзия! Ами сега, какво да правя?! Как да живея без него?! Него вече го няма, през цялото това време той е бил щастлив и влюбен, но не във вас – а в нея! Първата жена! Любимата жена!
А във вас остава само празнота, едно разбито сърце, една наранена душа, как само може да боли душата … Сякаш не сте живи, сякаш не ви има … а има ли смисъл изобщо ….
Има! Има смисъл, има надежда, имате още сили да продължите напред! Но го забравете – него и всичко свързано с него! Друг е вашият път и може би дори е по-хубав, по вълшебен, по-цветен!
Мили момичета, не поглеждайте към обвързани мъже – дори всичко в тях да е тъга, дори да се изкарват жертви! Дори да ви молят за обич, дори да са пред раздяла!
Мили момичета, вие не сте утешителна награда! Вие не сте кошче за душевни отпадъци! Вие не сте на разположение, когато на него не му е добре! А за вас кой и кога ще помисли? А вас – кой и кога ще утеши? А вас – кой и кога ще обича? А вас кой и кога ще прегръща и целува до последен дъх?
Заслужавате любов, заслужавате да сте първа в неговото сърце, заслужавате внимание по всяко време, заслужавате обич – като по филмите, заслужавате партньор, който ще бъде до вас и в хубаво и в лошо, който ще ви държи ръката, който се е борил и ще продължава да се бори за вас, защото го е страх да не ви загуби, защото сте единствената жена в неговия живот!
Но, моля ви, мили момичета, не поглеждайте към обвързани мъже!
Автор: Теди Андреева
НАЗАД