„Помня деня, в който завърших гимназия и се качих на подиума да си взема дипломата. Роднини от цялата страна бяха дошли да ме поздравят, майка ми беше планирала голяма семейна вечеря след церемонията, а аз бях получила толкова много награди и грамоти, че ми трябваше помощ да ги нося. Аз бях любимката в семейството. Примерната отличничка. Всички очакваха огромни успехи от мен и аз изведнъж си повярвах.
Тези очаквания ме преследваха и в колежа. Бях председателка на курса ми и след това се надявах да уча медицина. Ако трябва да съм честна, всички тези високи очаквания ми замаяха главата и станаха част от мен, започнах да си мисля, че съм галеница на съдбата. Имах високо мнение за себе си. Лесно беше да се изкача на пиедестала, към който всички ме тласкаха.
Всичко това се промени, когато се омъжих. Започнах да се виждам в различна светлина. В някои моменти така се ядосвах на съпруга си, че излизах бясна от стаята и после не му говорех с часове. Не му правех закуска, не му гладех ризите, не правех нищо за него, което може да го облекчи. А понякога, когато ми се извиняваше, аз продължавах да се държа студено, защото си мислех, че така „ще му да дам урок“ и следващия път ще е по-внимателен, за да не допусне същата грешка.
Когато Джоно ми беше ядосан, той се държеше по съвсем различен начин. Продължаваше да ми прави закуска, да ми мие мръсните чинии, сгъваше прането и прибираше дрехите ми. Неговото поведение ме озадачаваше и ме накара да се срамувам от себе си. Смирих се. Неговите действия, които бяха така различни от моите, ме накара да приема, че дълбоко в себе си съм егоистична и отмъстителна.
Осъзнах и колко съм емоционална. Толкова много мои решения и действия бяха продиктувани от моментното ми състояние. Ако бях ядосана, избухвах. Ако се чувстваш наранена, се затварях и не го допусках до себе си. Все повече разбирах, че още не съм пораснала и има още върху какво да работя. Вниманието ми се пренасочи от нещата, които се надявах съпругът ми да промени, към нещата, които аз трябваше да променя. Когато това се случи, станах по-търпелива с недостатъците на съпруга ми. Не можех да очаквам той да се промени за една нощ, щом аз самата не бях направила и крачка към това да стана по-добър човек.
В същото време осъзнах, че съм станала по-открита и честна с останалите хора около мен. Преди криех неприятните черти от характера си пред хората, които очакваха чудеса от мен. Бях свикнала да крия чувствата си зад маска, да не показвам болката и гнева си. Ако някоя моя приятелка постъпеше нечестно с мен, аз просто се дистанцирах за известно време, докато ми мине, но след това продължавах да бъда нейна приятелка.
Със съпруга ми бях напълно честна и открита за първи път в живота ми. Бях себе си. Не се притеснявах, че трябва да прикривам чувствата и мислите си. За първи път директно говорех за това, което ме тревожеше.
Приятелите ми започнаха да го забелязвах и се учудваха, че директно подхващам някой нетолкова приятен въпрос. Мислеха, че Джоно ми е повлиял и съм го прихванала от него, но истината е, че за първи път бях открита и не се страхувах да изразя мислите си.
Това, което се опитвам да ти кажа, е, че всяка връзка те кара да осъзнаеш нещо за себе си. Принуждава те да се изправиш лице в лице с онези страни от личността ти, които прикриваш пред всички останали. Когато това се случи, не се плаши. Това е прекрасно!
Един по-смирен и ясен поглед към личността ти, ще ти помогне да станеш по-добър човек и по-търпелива към грешките на останалите. Не е лесно, но израстването ще направи и връзката ти по-дълбока и щастлива."
Кей Гус
НАЗАД