Мисля си за теб...

Мисля си за теб                                                                                                         в 2 през нощта
танцувайки в стаята ми сама,
изненадана колко мога да се движа тук,
където вече те няма.

Мисля си за теб
през зимните вечери,
когато заспивам,
търсейки да прегърна онзи, който вече го няма.
Леглото е прекалено голямо,
но си спомням,
че дори и целите ми не бяха големи за теб.

Мисля си за теб
в дните с буря,
гледайки през прозореца
към алеята до къщата ми,
където празните ти обещания
си проличаха.
Сега и спомените ни изчезват,
дъждът ги измива.

Мисля си за теб,
когато усилвам звука на радиото в колата
и се влюбвам в песен, която ти не харесваш.
Знам, че не би.
Спомням си как спрях да споделям музиката с теб,
седейки до теб в колата със слушалки,
чудейки се защо не съм те напуснала вече.

Мисля си за теб
всеки път, когато колегата ми ми купи
любимата ми напитка, любима храна
или малък подарък
без повод.
Боли ме, когато осъзная,
че почти непознат човек полага повече усилия,
за да се грижи за мен,
отколкото ти някога.

Мисля си за теб
в моментите,
когато го видя да се смее на нещо,
което съм казала.
Той оценява нещата,
които на теб не правиха впечатление.

Мисля си за теб
ядосана от комбинацията на
прекалено познат дъх на случаен клиент
и всички му ключове за колата.

Мисля си за теб
в полунощ,
докато лежа в леглото
и се влюбвам в редовете на поредната поема,
която ти ненавиждаш.

Мисля си за теб
всеки път,
когато онова списание публикува нещо,
което ти ми казваше,
че не мога да напиша.

НАЗАД