Дългоочакваният сватбен дойде. Подготовката за събитието е в разгара си, гостите са се наредили пред входната врата, а булката (тоест аз) се оглежда за последно в огледалото. Всичко изглежда като във филм.
Незнайно защо решавам, че жартиерът трябва да се сложи още преди да е започнал празника, малко помощ от шаферките и всичко е готово. Време е за парти. И докато всичко върви по вода, гостите се разчустват на думите на длъжностното лице в ритуалната зала, идва ред на църковния брак... Попът говори ли говори, ние едва се сдържаме да не се засмеем, докато накрая на обета забравеният жартиер не се изхлузва от крака ми...
Тръгваме за финалната обиколка на църквата и булката тържествено се спъва в жартиера и се сгромолясва на земята с огромната рокля - църковните служители са потресени, а гостите начело с нас се заливат от смях. Цели пет минути продължава борбата със ставането, вече няма нищо скрито за присъстващите на сватбата - нито брачните клетви, нито бельото на булката.
Но пък все още всеки гост избухва в смях, като си спомни обърканата физиономия на булката.
Кристина П.
Споделете своите несъвършени истории в новата игра на Dama.bg и издателство Colibri и спечелете специални награди. Участвайте тук
НАЗАД