Всички чухме, видяхме и разбрахме за трагедията на изоставените коне в Осоговската планина. Ако все пак има някой, който е изпуснал, ще обясня накратко. Един типично нашенски бизнесмен взима пари от европейска програма за финансиране и започва да отглежда 100 коня. За всеки кон той получава по 140 евро. Изведнъж на този въпросния чичо му дотежава и спира да се занимава. Според думите му, разбира се, вината не е негова, тя е на хората, на които е плащал, за да отглеждат животните. Според Пищалов (така се казва чичото), работниците са вдигнали ръце и животните са избягали.
Интересна ситуация. Не мога да разбера как едни хора, на които им се плаща за извършена дейност, ще вдигнат ръце от раз и ще оставят да се стигне до стеклите се обстоятелства. Камо ли, ако тези въпросните се грижат за животни. Хората, извършващи подобен род дейност, в една огромна частност, са любители и изключително тясно свързани с въпросното животно. Абсурдна лъжа ли измисля въпросният Петър Пищалов в този случай и дали не заличава уликите на собственото си престъпление и съвест?
Малко ми се разминават някакви неща. По принцип сме свикнали в милата ни държава нещата да се случват доста неясно и хаотично. Не сме расли на дърво, можем да съберем две и двеста. За никой не представлява огромна трудност, за да стигне до извода, че този господин е искал пари, които в крайна сметка е получил. Интересът му към животните се изчерпва до там, ако въобще някога е съществувал такъв. Дори да изпишем хиляда текста по темата, да се излъчат десетки репортажи, насочващи агресията ни към него, на него не му пука. Съвест там няма. Никога не е имало, иначе няма да се стигне до подобна ситуация. За пореден път хабим енергия и време на грешното място. Има си органи, които да разследват случая, а надеждата този път да си свършат работата правилно, е малка и едвам пламти, но все още я има.
Да погледнем истински важния проблем. Едно стадо от 100 коня впоследствие остава само с 30 живи. Защо? Студът? Липсата на храна? Липсата на грижа? Всичко заедно! По-голямата част от вас най-вероятно имат семейства, с които обитават общ дом. Ако не сега, то преди със сигурност. Всички сме били и ще продължаваме да бъдем част от стадо. В този ред на мисли, искам да ви помоля да си представите, че вие сте част от това стадо. Живеете под наем, плащате сметките си редовно и успявате да свържете някак си двата края. Изведнъж обаче ви уволняват от работа, парите ви са взети, изгонени сте от жилището и се озовавате на улицата. Забравете, че в момента имате близки и приятели, на които да звъннете и да ви приютят. В тази ситуация нямате. Озовавате се в същата среда, в която са и въпросните животни. Няма разлика между нас и тях, а ако има такава тя е там, че ние имаме най-добре развития мозък в цялата система, който, за съжаление, не умеем да използваме, но за това по-натам. Ще издържите така ден, два, седмица може би. Накрая организмът ви ще рухне и ще умрете. Звучи крайно и нереално, но съвсем спокойно може да се превърне в истина. Така е и при въпросните животни.
Средата, в която изпадат и в която впоследствие са намерени не е чак толкова опасна и непригодна за тях. Нека не забравяме, че това са животни, които от древни времена участват във войни и имат вроден инстинкт за самосъхранение. Имат сила на духа. Те могат да се справят в такава обстановка, стига към тях да са положени необходимите грижи. Такива обаче липсват. Доста неща липсват. Липва човешкото. Преди, сега и после. Оперирани сме от чувства. Всякакви. Говорим на ляво и на дясно за това, че трябва да сме добри. Говорим за държавата, чакаме на нея. Чакаме организации, плащаме данъци и какви ли не още щуротии, но ние сме същите като държавата – безлични. Този въпросния, който не исках да го споменавам повече, има семейство, най-вероятно има и приятели. Всичките тези хора са били запознати със случая, няма как някой да ме може да ме убеди в противното. Съдействали са му от момента, в който са били запознати и не са си помръднали пръста, за да направят нещо. Били са съучастници. Съучастници в едно масово унищожение на живи същества. Какво нормално има в това – нищо! Никога не е имало...
И все пак, това което можем да направим сега е да се надяваме. Да се надяваме, че БАБХ или ОДБХ, или която и да друга организация ще си свърши читаво работата и ще разреши благоприятно ситуацията. Такива хора като въпросния господин винаги е имало и ще има. Няма как да променим това. Лошото е, че се размножават прекалено бързо и неговото поведение, държание и липса на нормално човешко отношение днес се превърна в масова болест. А, за съжаление, ваксина и лек против човешкото безхаберие и глупост все още няма.
Но все пак се надяваме. Надежда винаги ще има...
НАЗАД