Понякога в мен се събужда един особен навик - навикът да поглеждам назад в миналото. Това пътуване винаги завършва по един и същи начин – казвам на себе си: "Колко си била глупава!” (и веднага след това се оправдавам с младостта си и естествено, разбираш ли – нормално е да се греши)! Но въпреки това въпросите в главата ми започват да валят един след друг като капки на засилващ се порой:
Защо не каза това вместо онова, защо не постъпи другояче тогава,
защо не си призна чувствата на момчето, което обичаше,
а защо не се пребори за момчето, което обичаше? (сега би го направила и това е повече от ясно!) Защо не замина на онова пътуване, което толкова те плашеше, но едновременно и толкова искаше,
защо не се извини на най-добрата си приятелка (може би днес все още щяхте да бъдете такива), защо правеше почти всичко на инат и наистина ли ти трябваше тази татуировка?
Защо, защо, защо...въпроси, които сякаш, зададени днес, имат най-правилните отговори на света. Дали? Да, днес, може би съм по-смела и бих казала повечето от нещата, които мисля, а също и които чувствам, но дали...дали след пет години няма отново да си кажа: "Колко си била глупава"! И да, може би определено ще се осъдя, поглеждайки назад във времето и озовавайки се сега, в дни, в които позволявам на страховете ми да са по-големи от мечтите ми, в нощи, в които не мога да заспя, търсейки отговорите на напълно безсмислени въпроси... Сега, когато правя по-рядко глупости, защото чувствам все по-малко, сега, когато всичко съм си казала, просто защото нямам какво да кажа, сега, когато... дали сегашните ми решения са глупави? Научаваме ли се изобщо някога да не повтаряме грешките си?
Порастваме ли? Ставаме ли по-зрели? Можем ли да махнем с ръка и да изпратим лятото без да тъжим в есента? Можем ли да се зарадваме на снега, без да мърморим за това, че някой не е изчистил пред дома ни? (осъзнавайки, че това трябва да сме самите ние) Можем ли да простим на онзи приятел, който толкова обичахме, а после времето ни раздели? (и какво са няколко години за истинското приятелство) Можем ли да се върнем там, където се провалихме и да започнем наново? (с вдигната глава и с повече вяра в себе си) Можем ли да зачеркнем с молив думата "грешка" и да разберем , че няма грешки, а просто падания и ставания по пътя на живота ни?
И най-важното - можем ли да простим на себе си? Да се съдим по-малко?
Да се обичаме повече? ... и отново да направим някоя глупост... просто защото сърцето ни го иска! Можем ли?
НАЗАД