Аз ще съм първата, която ще потвърди колко е лудо и сладко детето ми. Очарована съм от факта колко е прекрасен и тъй като той е най-малкото ми бебе, това го прави още по-скъпоценен за мен. Има сутрини, в които се събужда и протяга ръцете си към мен, казвайки ми, че ме обича. Разтапям се!
Искам да кажа нещо на глас, така, че да ме чуят всички:
Мразя етапа, в който са малки! И никакви сладки бузи и мили очи не могат да променят това!
Защото много рядко се събужда с прокламации за любов. В по-голямата част от сутрините отваря очи с пълен памперс, който е решил да махне от себе си. В гневната си ярост от това, че пелените му са мокри отказва да го изкъпя, а започва да яде бонбони в 6 ч. сутринта. За него това е логичният избор.
Всъщност, когато бонбоните завладеят ума му, нищо друго не съществува и това е единственият избор за каквото и да било.
Предложа ли му овесена каша за закуска, започва да се хвърля по пода със зачервени очи и крясъци, докато не извадя от килера шоколадовите топченца за заместител на овесената каша. Това се превръща в някакъв ад и ако се окажа по-търпелива и не заместя закуската, сцената продължава, докато не отидем да приберем брат му и сестра му от училище.
За някакъв момент тази драма приключва, но той никога не забравя, че нещо не се е случило така, както той иска.
Когато имате малко дете, със сигурност ще преминете през периода, в който яде малко и често променя апетита си. Започнете ли да готвите и за него ще усетите за какво говоря.
Щом поиска макарони със сирене, аз ги направя и те вече са пред него, започват луди крясъци, че не иска да яде това, като същевременно отказва да ми отговори какво иска!
Отговаря ми най-накрая, че иска сирене или банана, който е видял срещу себе си. Хапва по една хапка и ми заявява, че сиренето трябва да е сготвено някак и то преди пет минути, защото е прекалено гладен!
Отказва да спи следобед, когато всички около него умират за сън. Крещи и хвърля завивките си щом го сложа да спи и ми повтаря, че не е уморен. Иска вода, иска плюшената си играчка, но не от мен, а от баща си, който е още пет часа на работа и го няма...
Няма да ви описвам трагичната сцена, която понякога се завихря у дома, но да гледаш малко дете, е като да се движиш в минно поле. Няма значение колко сте бързи или внимателни – все някоя ще гръмне. Особено ако не иска да носи риза, нямате точните зърнени храни за закуска или иска да отиде при анимационните герои от телевизора, но няма как да обясните, че е невъзможно!
Разбира се, зависи от детето ви, защото първите две бяха ангели.
Онези моменти на любов наистина си струват, но с този малчуган са толкова малко, че понякога не могат да ме държат стабилна през всички останали, в които имам усещането, че полудявам.
Така че, казвам го: Мразя периода, в който са толкова малки!
НАЗАД