Стоях в тоалетната, държaйки теста си за бременност и не можех да повярвам.
Двете линии означаваха, че имах нещо в тялото си и вече не съм сама. Започнах да се паникьосвам! Със съпруга ми бяхме решили да увеличим членовете на семейството си. Всъщност, да съсипем цялото си спокойствие и да предизвикаме едно вечно безредие у дома. От няколко месеца разказвахме насам-натам, че опитваме и изглеждаше чудесна идея, изричайки го на глас. Но само тогава. В момента, в който видях двете линии, изпаднах в паника.
През остатъка от деня постоянно гледах корема си и си мислех: „Какво направих?“. Опитвах се да се убедя, че това е нещо хубаво, защото много мои познати ми разказваха за връзката, която ще изпитам с детето си, докато е в корема ми.
Не се оказаха прави!
Мразех всяка една минута от бременността си! Няма значение колко много се опитвах да открия чудото и магията от това бебето да бъде в мен. Мразех хемороидите, факта, че постоянно ми се повдигаше и това, че в мен имаше малък човек, който не спираше да притиска всичките ми органи.
Всички мои приятелки ми обясняваха, че в момента, в който прегърна детето си и ще забравя за цялата бременност, че минавала бързо и прочее. Съчувстваха ми за повечето неприятни неща, но през цялото време се чувствах сама, когато обяснявах, че не мога да понасям тази бременност.
Настороенията ми се меняха постоянно, не можех да хапна нищо, защото непрестанното гадене убиваше апетита ми, а когато се опитвах да си сложа подутите глезени на дивана, се оказваше, че това е една от най-трудните задачи.
Освен това, трябваше да изкарам тези девет месеца без вино – как се издържа на това без да можеш да се отпуснеш с едно питие?
Моята бременност беше гадна и не се страхувам да го заявя. Разбира се, бях на седмото небе, когато стамах майка, но и раждането не бе особено приятно. И въпреки, че изчетох всички книги на света за раждането, повярвайте ми, никой не ви подготвя за това как ще изглежда тялото ви три дни след раждането.
Осъзнавам, че на света им жени, които биха дали всичко, за да забременеят и знам, че звуча ужасно, но това са фактите. Не разбирам жените, които се снимат с огормния си корем, с онзи замечтан поглед, след като се чувстват толкова неудобно в тялото си.
Не се притеснявайте, ако и вие също сте имали тежка бременност.
Това не ви прави лоши майки или егоисти. Това ви прави честни и открити.
Нямах търпение това дете да излезе от мен и да ми върнат тялото обратно! Сега обожавам бебето си, но бременността?
Тя беше ужасна!
НАЗАД