За учителя Петър Дънов човешката душа е като отворена книга. В нея дори в най-интимните й кътчета няма тайни. Мъдрецът е завещал за поколенията стотици есета и съвети как да постигнем светлината и хармонията вътре в нас, а за това важна част от процеса е осъзнаването на чувствата. Тяхното познаване, разбиране и направляване са в основата на един по-добър и щастлив живот.
Специално място в учението си Дънов обръща на влюбването. Това най-светло човешко усещане той разбива до съставните му части и ни обяснява как да го разграничим от обикновено прехласване по друго човешко същество. Ревността, която често следва влюбените по петите, също е разнищена до всичките си съставни елементи. Ето и чистите думи на Дънов и неподвластната на времето и епохите му мъдрост.
Учителят за влюбването
Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате че сте се влюбили.
Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.
Човек се влюбва в ближния си само тогава, когато последният е проводник на нещо светло и възвишено.
За влюбването имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в тъмна нощ. Пътят, по който те вървят, има много неравности и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбеният непрекъснато пада, а после се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването.
Не оплитайте сърцето си със сърцата на другите хора. Не се влюбвайте! Обичайте, без да се влюбвате.
Влюбването не е любов. Любовта прави човек щастлив и доволен, а влюбването носи мъка и противоречия, защото е крива посока.
Висшите трептения на любовта, като минават през тялото, го пречистват. Като се влюби човек, един поток на любовта от невидимия свят минава през него и той се подмладява.
За ревността
Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Човек ревнува, защото не подозира, че всичко от което се нуждае, е вътре в него.
Като не проявява правилно любовта си, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.
Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог й е дал. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това от другите човек трябва да се запита какви са неговите отношения с Бога.
Хората се страхуват да не изгубят онова, което имат. От този страх идва ревността. Питам: каква реалност може да съществува там, дето има страх? Каква е тази любов, която може да се загуби?
Какво показва ревността? - Ревността, това е любов, проявена във физическия свят. Ако ти ревнуваш, имаш да плащаш, ако тебе те ревнуват, имат да ти плащат.
НАЗАД