Ник Магноти е на 27 години, когато съдбата му прави най-прекрасния подарък – ражда му се дъщеря. Картинката е розова до момента, в който лекарите му откриват рак в напреднал стадий. Ник решава, че не му остава много време и че няма да има щастието да е до дъщеря си, докато тя расте, ето защо той прави това шестминутно видео, с което се надява да остави у малката си дъщеря спомените, които ракът им е отнел.
На 7 януари 2014 г. Ник Магноти напуска този свят, но видеото, което записва остава вечно, както и споменът за него, който дъщеричката му ще пази завинаги. Превели сме по-интересните части от неговото послание. Ако не искате да си поплачете, то не гледайте това видео, но си струва, понякога човешкото сърце се нуждае от силни емоции.
- Коя дума би използвал, за да опишеш как се чувстваш в момента?
- Само една дума?
- Да.
- Благословен. Това е моята малка любов.
„Здравейте, името ми е Ник Магноти, на 27 години съм и имам рак на апандисита в четвърти стадий. А това е дъщеря ми Аустин, която е на седем месеца. Съпругата ми и аз сме заедно от пет години. За първи път бях диагностициран с рак на 24 години и... се страхувах. Очаквах обаждане, бях буден, беше 8 сутринта, възстановявах се от операцията, в която бяха опитали да премахнат рака. Алиса беше в кухнята, а аз в хола, вдигнах телефона, беше хирургът. Каза ми, че все още имам рак, погледнах през прозореца и исках да изляза, беше тежко позвъняване… Алиса и аз седнахме на дивана и поплакахме. Решихме, че ще се изправим лице в лице с болестта, че ще хванем този звяр и ще го обуздаем.
Бях стигнал до един етап, в който хипиотерапията вече не действаше по начина, по който се очакваше. Лечението продължаваше, болката ставаше по-силна. Решихме да спра с химиотерамията, караше ме да се чувствам отпаднал и слаб, искахме да се насладим на всеки ден, а знаехме, че е невъзможно, ако не мога да стана от леглото.
Смъртта не ме плаши. Всички хора ще умрат, тази сутрин много от тях са излезли за работа и не всички са се прибрали вечерта. Близките им не са го планирали, не са знаели, че ще се случи, няма ли са възможността да направят видео като това, да направят картички за рождените дни, които ще пропуснат."
4:40 - Мамо, искаш ли да кажеш колко обичаш Аустин? Тя е малкият ти ангел. Ти си малкото ми момиче, Аустин, обичам те толкова много. Иска ми се да можех да съм част от живота ти, но дори един ден прекаран с теб е най-голямата благословия, дори повече от това, което заслужавам. Думите не могат да опишат как се чувствам от това, че имам дъщеря и че в момента съм до нея. Смятам, че ще постигнеш велики неща в живота си!
- Усмивчици!
НАЗАД