Приказката, че децата изкупват греховете на родителите си е банално доказана. Зад нея стоят хиляди легенди и истории. Но малцина знаят, че появата на едно дете с проблеми у дома си има съвсем ясна причина и тя е отвъд биологията.
Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. Още преди да се родим, ние вече знаем с каква мисия сме на Земята. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача. Тя не винаги е само наша, понякога ролята на децата е да накарат други хора да поемат по нов път.
Появата на едно малко същество в семейството променя много неща – отношенията между партньорите, връзката им със заобикалящия ги свят, с материалните постижения. Изводите за родителството и кармата са събрани и обобщени от журналиста и радио психолог Денис Захаров.
Според него въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното. Детето – това е кармата на родителите. И ако изведнъж избира по-сложна програма, например, се ражда с вродени заболявания или пороци, то не е толкова наказание за него, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че в живота не са останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.
Според Захаров до 16 годишна възраст на децата всички техни болести са изпратени, за да окажат някакво влияние на родителите им. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата.
И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, на която се родило сляпо детенце.
"Всички техни познати ахкали, охкали: какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали. Всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си."
Къде изчезнала показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказало, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и то избрало кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.
За да потвърди още веднъж това, че родителите и децата са свързани едни с други с уроците, които съдбата им изпраща, журналистът разказва и за своя приятелка – самотна майка на син. Момчето й често боледувало, а тя едва смогвала да свързва двата края. Все ходела по лекари и давала големи суми за лекарства. Работела непрекъснато, за да плаща сметките, но парите все не стигали. Така се обръща към него за съвет.
„Повтарям й като мантра „Децата са кармата на родителите“. Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти „каже“, че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш, разказва Захаров.
Накрая жената прави този опит и детето й наистина оздравява. Зарязва скъпоплатената си служба и се прибира при сина си у дома. След две седмици момчето се чувства много по-добре и само иска да се върне на училище, а майка му отново може да се върне в предишния си ритъм на работа. Никога обаче не поставя финансовото благополучие на семейството си пред вниманието, което отделя на сина си.
„Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба“, която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма достатъчно средства за лекари, лекарства. Просто да се довери на Съдбата и разбери какво иска да й каже синът й”, разказва журналистът.
Според него във всяко семейство важните събития, които се случват около децата издават кризисни моменти, които трябва да се преборят. Предстоящи операции, болести и алергии са знаци, с които децата се опитват да привлекат вниманието на родителите си към поведението им. За това съветва родителите да погледнат към себе си и да си зададат въпроса - какво правя, че детето ми страда?
НАЗАД