На майка си дължа това,  
да срещам бурите с глава,   
а не зад нечий гръб корав. 
Да се гневя, да пея и със смях,  
да се стремя напред,   
да крача смело аз.   

Благодаря ти, Мамо,    
за погледа суров,   
за веселия глас,    
за всеки порив нов,   
за този час,   
във който ти си ме родила   
и твоето дете съм аз.   
Благодаря за силата, 
която вля у мен.   
Да мога да се боря всеки ден.   

За хъса ти неумолим,   
за духа ти неукротим,
дано частица само   
от теб съм наследила, Мамо!

Андреа Емилова

Назад НАЗАД