Имах нужда от теб така, както дробовете ни имат нужда от кислород, за да дишат. Аз те подкрепях, но ти не забелязваше. Ти така бе завъртял главата ми, че не забелязвах болката, която ми причиняваше.
Играеше си със сърцето ми. Манипулираше ме и някак намерих начин да се възстановя.
Така и не направихме онези татуировки, но споменът за теб все още е тук. Когато бяхме малки, ти ме спечели със своята загадъчност.
Спомням си как пишех в дневника си за теб. Записвах си всеки ден, в който сме разговаряли, до деня, когато ме попита дали искам да съм с теб. Бях толкова развълнувана. Бях горда. Как можех да знам, че всичко ще завърши по този начин...
Ти си момчето, което през сълзи ми се извиняваше, но го каза толкова много пъти. Думите ти загубиха стойността си. Най-големият жест, който направи за мен, бе, че смени цвета на брекетите си с лилаво. А аз исках единствено любовта ти.
За 7 години ние имахме връзка, която се превърна във война. Бях се изморила да ти давам да печелиш. Беше изтощително.
Мислех си, че ще умра без теб. Минаха четири години. Всеки ден се събуждам и съм изумена колко съм щастлива.
НАЗАД