На мъжа, който я остави да си тръгне...

"Благодаря ти.

 

Благодаря ти, че излезе от живота й, че я изостави. Благодаря ти, че ми даде възможността да я обичам, да правя за нея неща, които да я карат да се чувства щастлива, да се грижа истински за нея.

 

Благодаря ти, че я нарани. Ако не го беше направил, тя нямаше да научи нещо много важно. Да научи какво е истинската, дълбока, споделена любов. Ще направя всичко възможно, за да не й причинявам болка. Никога. Защото когато я виждам да плаче, ме боли.

 

Ще правя всички онези неща, в които ти се провали – ще съм до нея, когато е самотна, ще я поставям винаги на първо място, ще й покажа, че за мен е най-важната, а не просто поредната. Ще слушам историите й, дори когато ми се струват твърде дълги и изпълнени с твърде много подробности. Ще слушам оплакванията й от някого и нещо, дори когато ми се струват безсмислени. Ще се смея на смешките й, дори когато ми се струват клиширани. Защото искам да знае, че пред мен може да говори за всичко. И по всяко време. Защото аз ще съм там и ще я слушам.

 

Ще й давам време да е насаме със себе си, когато има нужда от него. Ще й обръщам внимание, дори когато не го е поискала. Ще се грижа за момичето, което ти не успя да оцениш. Ще обичам момичето, което ти прие за даденост. Ще направя всичко възможно, за да остане при мен. Ще я обичам заради всичко, което е, и ще я подкрепям във всичко, което иска да бъде.

 

Аз ще бъда партньорът в живота й, който ти не успя да се станеш. Аз ще съм мъжът, който никога няма да направи грешката, която направи ти. Аз никога няма да я пусна да си тръгне."

 

От: Един щастлив мъж*

 

*така се е подписал авторът на това емоционално писмо, на което попаднах преди броени часове в мрежата

НАЗАД