Онези луди мъже, без които не можем...
Знаеш за кои говоря. За онези мъже, за които всички твърдят, че не са за нас и без които не можем. Онези мъже, които живеят по собствени правила, които рискуват всичко и които ти разкриват света, онзи свят, за който само подозираш.
Всъщност отдавна сме се затичали в обратна от тяхната посока. Защото тези мъже болят, защото техните правила не се връзват с правилата на другите, защото следват други пътища. Защото усещаме колко са невъзможни. Появяват се като светкавица в живота ти, която може да блести месец, година, две, три, а после да те изгори. Така разцепва света ти, че после не си същата.
Но си харесваш и тази другата. Различната, онази, която е видяла толкова много и която е обичала толкова много. Онази обичаната. Защото тези мъже, обичат по същия невъзможен начин, по който живеят. Защото за тях си закон, единственият, който няма да отрекат никога, дори сега, когато те няма. Защото грижата им за теб е толкова недоловима, че едва когато ги няма в живота ти усещаш колко си била обичана. Колко невъзможно много си била обичана.
Знаеш ги онези лудите мъже. Знаеш, че пътищата им се отделят от моя, от твоя, знаеш, че животът им е толкова луд, колкото луди са сега мечтите ти. Защото са те научили да виждаш различното, защото са ти открили тайните, защото са те направили боляща и истинска. Защото са родили хаоса в подредения ти свят и са те направили съзидателна. Защото си изживяла любовта, любовта без логика, любовта, която не може и не трябва...
На онези мъже, които срещаш веднъж в живота си и които никога не спираш да търсиш...
Автор: Галена Маринова
НАЗАД