Знаеш ги.
Това са момчетата, които привличат погледа ти в задимените барове, докато часът напредва; момчетата, чийто смях задава въпрос, на който тялото ти иска да отговори.
Те са тези, които импулсивно те подлудяват. Тези, които не ти обещават абсолютно нищо, но ти носят нещо, което никога не си очаквала. нещо вълнуващо, дразнещо, странно, неочаквано, успокояващо. Нещо, за което не си мислила, че ще се задържи, но изведнъж не ти се иска да го пуснеш.
Знаеш ги.
Те избледняват и изчезват с годините - заблудено текстово съобщение тук, неясни планове да се срещнете там. Те са хората, които съществуват в твоята периферия – винаги на разстояние от един град или пътуване със самолет, или часова зона, или далечен етап от живота. Те са хората, които следиш от разстояние, преглеждаш профилите в социалните им мрежи и ги проверяваш в 2 часа сутринта, когато разочароващата нощ е приключила.
Може би това са твоите хора. Или може би един ден това ще бъде твоят човек. Това може би са хората, с които би била, ако светът беше различен и предлагаше възможности, които ти липсват в този момент.
Може би всички ние имаме нужда от тези любимци.
Може би има тиха, неизказана част от нас, която жадува за тази възможност повече, отколкото го осъзнаваме. Може би разцъфтяваме до тези разбойници за тези няколко дни повече, отколкото искаме да признаем. Може би трябва да оставим някои врати отворени, а някои глави неписани. Може би тези възможности са това, което ни поддържа живи.
Защото истината за любовниците, от които не можем да се освободим, е, че може би не искаме да осъзнаем потенциала на другия. Може би всички обичаме да имаме някой, за когото да си фантазираме, да му изпращаме неангажиращи съобщения от време на време, да наваксваме с небрежна бутилка вино на всеки две-три години, когато географията и времето са подходящи. Може би всички тези хора съставляват части от нас, които не искаме да признаем, но искаме да поддържаме живи.
Искаме да бъдем човек, който все още би могъл да се влюби в момчето от три града, с необичайния смях и развихрения ум. Искаме да задържим продължителните разговори с момчето, което преобръща света ни с главата надолу с търпеливия си дух и внимателните си и премерени мисли. Трябва да поддържаме всички тези версии на себе си и един на друг живи, да ги помним и никога да не ги губим.
Без значение колко далеч бягаме, заблуждаваме се или се колебаем, различна версия на самите нас живее във всеки човек, в когото някога сме се влюбвали, дори наполовина. И ние обичаме да имаме тези версии, към които да се връщаме. Обичаме да ги поддържаме живи, ако някога ни се наложи да се върнем при тях.
По най-странния и необясним начин имаме нужда от онези любими, от които никога не се отказваме напълно.
Защото всеки от тях представлява цял свят в нас самите.
Свят, който не сме готови да оставим да умре. Не сме готови да се откажем. Не сме готови да се откажем напълно.
Поне още не.
Все още не.
НАЗАД