На приятелите, които не се сърдят, че не говорим всеки ден, както правехме някога. И които ме подкрепят, макар да са далече от мен.
На приятелите, които ми позволяват да се променят и да порасвам. И които знам, че са зад мен, където и да съм, с когото и да съм.
На приятелите, които са моето убежище, когато светът навън стане мрачен и студен. И които винаги знаят как да сгреят сърцето ми и да върнат усмивката ми.
На приятелите, които ми напомнят какво мога, когато си мисля, че не мога нищо. И които вярват в мен, дори когато аз не вярвам в себе си. Най-вече, когато аз не вярвам в себе си.
На приятелите, които не ме осъждат за грешките ми и ми помагат да мина през тях. И които ме карат да видят уроците, скрити в тях.
На приятелите, които винаги са готови да ме изслушат и да ми дадат съвета си. И които знаят кога не се нуждая от съвет, а просто от това да излея пред тях душата си.
На приятелите, които биха ме защитили от целия свят, дори и от мен самата. И които виждат в мен повече, отколкото често аз самата виждам в себе си.
На приятелите, които ми помагаха да живея истински в миналото, и които го правят и днес, в настоящето ми.
Защото без вас не бих била същата.
Защото без вас лесно бих се губила.
Защото без вас трудно бих се справяла с драмите вътре в мен.
На вас, приятели, казвам ОБИЧАМ ВИ! И ви БЛАГОДАРЯ!
НАЗАД