„Да, знаех, че Денят на майката наближава. Разбира се, че знаех, нали аз самата съм майка. Майчинството е една от най-големите ми радости и е страхотно, че има ден, който да е посветен само на мен. Но истината е, че на този ден не става дума само за мен.
Затова, когато стената ми във Фейсбук започна да се пълни със снимки на майки, изпитах огромна тежест. Снимките на тези прекрасни майки ме радваха, но и ме натъжаваха.
Когато видях снимката на теб, майка ти и детето ти, не успях да възпра сълзите си. Така работи мъката, тя е коварно същество, което умело се прикрива. В един момент си добре, а после изведнъж си поразена от тъга, съперничеща по сила с изригващ вулкан. Сълзите се стичат по страните ти, а ти поглеждаш към небето, което няма отговор за теб, и тихичко изричаш „Липсваш ми, мамо“.
Не искам да се чувстваш виновна заради моята мъка. Трябва да бъда благодарна за прекрасния живот, който съм имала, и когато се сещам за починалата ми майка, се усмихвам на прекрасните моменти, които завинаги ще пазя в сърцето си. Не тъжи за мен, защото вече нямам майка, няма за какво – аз съм просто едно обикновено момиче, което беше обичано от една невероятна майка, тя просто ни напусна по-рано, отколкото сме предполагали.
Но искам да те помоля за едно. Като жена, която нямаше възможност да се сбогува с майка си, и като жена, чиито деца нямаха възможност да се запознаят със страхотната си баба, аз те моля да се възползваш от Деня на майката максимално.
Не купувай картичка в последната минута, намери перфектната, която да покаже на майка ти колко специална е тя за теб. И ако смяташ, че не е напълно ясно – напиши го. Отдели време на майка си. Днес все се оплакваме, че нямаме време, че животът ни е твърде забързан, но когато тя си отиде, тя ще си отиде завинаги и никога повече няма да имаш и една минута време с нея. Затова намери време за майка си и създай спомени, който един ден ще живеят в сърцето ти.
Обичай я като твоя приятелка. Оцени помощта, която винаги е готова да ти даде. Виж какъв добър пример дава на децата ти. Дори невинаги да сте на едно мнение, тя е тук и завинаги ще остане в съзнанието на децата ти. Иска ми се и моите дъщери да познаваха баба си.
Когато следващия път прегърнеш майка си, искам да изчакаш още малко, преди да я пуснеш. Прегърни я здраво и почакай мъничко по-дълго. Никога не знаеш коя ще е последната ви прегръдка. Аз все още си спомням последната и до ден-днешен не мога да си простя, че беше дежурната кратка прегръдка, в която не вложих никакво чувство.
Освен това се опитай да опознаеш майка си. Независимо какви са нейните странности, какви са различията ви, те нямат значение. Вгледай се отвъд тях, виж майка си със сърцето си, виж жертвите, които е направила, грижата, с която те е обграждала, безпрекословната любов, с която те е дарила. Благодари на майка си сега, лично, вместо един ден да го шепнеш в молитвите си.
Щастлива съм, когато виждам снимката на теб и майка ти. Радвам се за теб, защото си благословена майка ти да е все още до теб. И се надявам и ти да осъзнаеш каква щастливка си да я имаш.“
Бри Гоуен
НАЗАД