По традиця на 2 януари църквата отбелязва празника на Свети Силвестър. Този ден е известен и с имената Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Легендата разказва, че Св. Силвестър се родил в Рим, където идвали много странници, които той много обичал да подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал 35 по ред папа. По негово време били проведени най-важните реформи на Константин Велики за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата.
Самото име на светията е свързано с интересно предание. Магьосникът Замврий, който не бил привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св.Силвестър разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра, Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.
Според обичая, празникът има очистителен характер, като е свързан с чистене и изхвърляне на боклука, който не е изхвърлян от Коледа. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
В народната традиция празникът е свързан и с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.
НАЗАД