Казват, че ако човек не е готов за обвързване, дори ако му донесеш всички дами по света на сребърен поднос, той все пак няма да се обвърже. Също казват, че ако един човек наистина те цени и не иска да те загуби, ще направи всичко по силите си, за да те запази, защото това е истинското предизвикателство - предизвикателството не е да намериш някого, а да го задържиш.
Опитвах се да намеря щастлива среда между два парадоксални факта, така че ти давах времето си, но в същото време исках повече от теб. Прекарвахме си добре, смеехме се, имахме интимни разговори и много силна връзка, но ти си ги имал с много други жени, а аз - с много други момчета. Понякога усещах, че сме по-скоро приятели, отколкото любовници, но това не е ли нещо хубаво? Така или иначе исках връзката ни да проработи. Уморих се от неуспешни взаимоотношения, от безсмислени лутания, от това да бъда самотна - просто бях уморена и ти ми даде нещо, за което да се боря.
Борих се за теб и за връзката ни, но по-късно разбрах, че ако продължа да го правя, ще се боря със себе си, защото в тихите моменти се въздържах от всички и си мислех за тази връзка. Малкия глас в главата ми ми каза, че това не е, което искам, не е както трябва да бъде, не съм щастлива. Когато спрях, си помислих, че бях единствената, която се бореше, докато ти се опитваше.
Мисля, че колкото повече порастваш, търсиш онези, които могат да те утешат и да бъдат до теб, за разлика от някого, който може да се забавлява или просто да губи времето си с теб. Искаш сигурност, знаейки, че когато всички излязат от живота ти, този човек ще влезе, а аз никога не съм го чувствала. Усещах, че си на първата линия хора, които постоянно ме разочароват. Затова си тръгнах и може би съм погледнала назад няколко пъти, но това не е нищо повече от чиста носталгия.
Предполагам, че това е забавното в отношенията - мислиш, че искаш нещо от определена връзка, само за да осъзнаеш, че желаеш нещо съвсем различно.
Не знам дали е, защото се опознаваш по-добре или защото в най-мрачните моменти, когато си сама в леглото, мислиш за смисъла на живота. Разбираш, че всичко, което някога си искала, е да бъдеш обичана малко повече и разбирана малко по-добре. Понякога не можеш просто да скриеш тези две истини и когато ги разкриеш, искаш да си сигурна, че партньорът ти ще те прегърне, вместо да избяга.
Винаги си бил „зает“ с други неща, понякога с абсолютно нищо, но винаги избираш това да си „зает” пред мен, и в крайна сметка избрах себе си пред „заетостта” и започнах да давам повече време на онези, които отделяха такова за мен. Защо винаги си спомняме тези, които винаги са били до нас, когато не открием никой друг? Защо не можем просто да оценим тяхното присъствие, без да се налага да усещаме отсъствието им?
Когато видях колко невероятен си към приятелите си, разбрах, че си способен да даваш и да бъдеш щедър - просто не с мен. Как си обяснявам това? Не знам. Може би тук се вписва изразът „не е предопределено да бъде“. Просто не извадихме най-доброто един от друг. Защо? Защото не сме били предназначени да бъдем заедно.
Предполагам, че ти благодаря за това, че ми проправи пътя да знам с кого трябва да съм, какъв човек трябва да търся и какво искам да изключа от една връзка Благодаря ти, че ме научи, че колкото и да се опитвам да се променя, за да угодя на някого, той все пак може да ме отхвърли.
Благодаря ти, че ме накара да се обърна към сърцето си и да спра да се променям за връзка, която няма да продължи. Благодаря ти, че ми напомни, че хората могат да казват, че сме толкова „перфектни“ заедно и после казват „очаквахме го“, когато свърши. Научих се да не ги слушам вече.
Благодаря ти, че ме накара да осъзная колко опасно може да бъде увлечението. Оказва се, че вършим неща, за които никога не сме си мислели, че ще правим, че сме толкова заслепени от очевидните факти и се придържаме към фалшива надежда. Понякога се питам какво съм си мислела? Отговорът е, че не съм мислела.
Не беше лесно да те превъзмогна. Привързаността е меч с две остриета, но научих, че в отношенията е по-добре да разбиеш собственото си сърце и да се спасиш от разпадане. Благодаря ти, че ме запозна с границите, които не трябва да пресичам във взаимоотношенията си и колко размазани могат да бъдат те, когато си влюбен. Благодаря ти, че ме доближи с една стъпка до „Единствения“.
НАЗАД