На 16 съм, когато ме целуна той.
Баща ми почина, но сега момче ме целува. Болката намаля.
Избирам болката пред тъгата.
Майка ми се страхува, че ще се омъжа за първия, който ме докосне.
На 16 съм и съм убедена, че ще се нуждая само от него,
че ще виждам само него,
че лицето му винаги ще е до моето.
Той признава любовта си към мен,
а аз към него.
Единствената любов, която познавах, е тази:
„Докато смъртта ни раздели“.
Давам любовта си без съмнение.
Той, обаче, ме напуска. Плача в леглото на майка ми.
Казвам ѝ как няма да обичам отново.
Аз съм на 18, когато той ме целуна.
Баща му е починал.
Целуваме се и се разбираме.
Той ми казва, че ме обича от много време,
че има искра в мен, която не разбира.
Аз пиша поеми за любовта.
Наистина си мисля как ще се оженим.
Той също.
За съжаление, разстоянието ни разделя.
Аз исках приключения и свобода,
да пътувам.
Сега, когато се установих,
мисля за него и мълча.
На 21 съм, когато той ме целуна.
Той е върху мен, в моето легло,
води ме на партита и ме запознава с приятелите му.
Изглежда нереално.
Прекалено хубаво е, за да е истина.
Четем поезия.
За него ще разказвам с години.
Той ме целува по един начин,
а нея по друг.
Отново плача в леглото на майка ми.
Изгубила съм вяра в себе си.
Тя имаше нещо, която аз явно не.
На 22 съм, когато ме целува той.
Пияни сме в Холивуд.
Влюбвам се от пръв поглед.
Апартаментът му е декориран на футболна тематика.
Прегръща ме в леглото и ми казва, че само аз го разбирам.
И го правя, все още е така.
Той е всичко, което искам, но аз не съм за него.
Той още страда по-предишната си приятелка.
Плаче на моето рамо.
Изслушвам го.
Обичам го. Мисля, че ще е завинаги.
Днес стомахът ми не се свива, когато ми пише.
Но когато съм в Лос Анджелис минавам покрай тях.
Чувствам се ужасно.
На 23 съм, когато ме целува.
Той е просто момчето след онзи, чиито устни още усещам.
Апартаментът му се превръща в моя крепост.
Липсват ми сините му очи.
Липсва ми неговото любопитство.
Чудя се,
ако беше минало известно време,
щях ли да се влюбя в него.
Мисля, че не.
Не така, както преди.
Но няма как да знаем...
Нали?
О, скъпа,
един ден всичко ще се нареди! Един ден ще открия Единствения!
НАЗАД