На 16 съм, когато ме целуна той.
Черен петък 2026 – виж магазините и датитеБаща ми почина, но сега момче ме целува. Болката намаля.
Избирам болката пред тъгата.
Майка ми се страхува, че ще се омъжа за първия, който ме докосне.
На 16 съм и съм убедена, че ще се нуждая само от него,
че ще виждам само него,
че лицето му винаги ще е до моето.
Той признава любовта си към мен,
а аз към него.
Единствената любов, която познавах, е тази:
„Докато смъртта ни раздели“.
Давам любовта си без съмнение.
Той, обаче, ме напуска. Плача в леглото на майка ми.
Казвам ѝ как няма да обичам отново.
Аз съм на 18, когато той ме целуна.
Баща му е починал.
Целуваме се и се разбираме.
Той ми казва, че ме обича от много време,
че има искра в мен, която не разбира.
Аз пиша поеми за любовта.
Наистина си мисля как ще се оженим.
Той също.
За съжаление, разстоянието ни разделя.
Аз исках приключения и свобода,
да пътувам.
Сега, когато се установих,
мисля за него и мълча.
На 21 съм, когато той ме целуна.
Той е върху мен, в моето легло,
води ме на партита и ме запознава с приятелите му.
Изглежда нереално.
Прекалено хубаво е, за да е истина.
Четем поезия.
За него ще разказвам с години.
Той ме целува по един начин,
а нея по друг.
Отново плача в леглото на майка ми.
Изгубила съм вяра в себе си.
Тя имаше нещо, която аз явно не.
На 22 съм, когато ме целува той.
Пияни сме в Холивуд.
Влюбвам се от пръв поглед.
Апартаментът му е декориран на футболна тематика.
Прегръща ме в леглото и ми казва, че само аз го разбирам.
И го правя, все още е така.
Той е всичко, което искам, но аз не съм за него.
Той още страда по-предишната си приятелка.
Плаче на моето рамо.
Изслушвам го.
Обичам го. Мисля, че ще е завинаги.
Днес стомахът ми не се свива, когато ми пише.
Но когато съм в Лос Анджелис минавам покрай тях.
Чувствам се ужасно.
На 23 съм, когато ме целува.
Той е просто момчето след онзи, чиито устни още усещам.
Апартаментът му се превръща в моя крепост.
Липсват ми сините му очи.
Липсва ми неговото любопитство.
Чудя се,
ако беше минало известно време,
щях ли да се влюбя в него.
Мисля, че не.
Не така, както преди.
Но няма как да знаем...
Нали?
О, скъпа,
един ден всичко ще се нареди! Един ден ще открия Единствения!