За всеки отказ от работата на мечтите ми, за всички обтегнати нерви, за всяка паник атака, която ме съсипваше. За всеки момент, в който се съгласявах с чуждото мнение, за всяка подигравка, за всяка дискриминация и всяка ситуация, в която ме манипулираха да правя неща, които не исках.
Изгубих себе си в рутината. Страдах в тишина. Оставях други да вземат решенията вместо мен. Съмнявах се в себе си. Бях обзета от страх.
Изминалото десетилетие бе изпълнено с растеж. То запали отминалите дни, болката в сърцето и душата ми. През 2013 се разделих с първото момче, което обичах. Това ме доведе до тъмни места и лошо отношение. През 2014 промених живота си в положителна насока. Реших да променя настоящето. 2014 бе и годината, в която отслабнах и се върнах от миналото. От 2015 до 2017 излизах по срещи. Безброй срещи. В живота ми имаше много драма, но това изгради характера ми.
През 2017 най-накрая се изправих на крака. Спрях да излизам с всеки. Исках да съм сама, а не да прекарвам некачествено времето си. Исках да направя промяна. И така, съвсем неочаквано срещнах някого. Случи се внезапно. Точно когато бях решила да съм сама в следващите години, да се преместя и да започна от нулата, той се появи. Не беше любов от пръв поглед, но усетих силна връзка между нас, когато се чухме. Говорихме до сутринта и се влюбихме. И две години по-късно имам чувството, че сега се срещаме. Той бе човек, на когото се възхищавах, а днес ме прави по-добра. Той ме караше да летя, а пеперудите в корема все още са тук.
Това е за онези, които са с разбито сърце, самотните, недооценените и онези, от които се възползват. Това е за онези, които са претърпяли някаква загуба на човек или на собствена борба. Надявам се следващото десетилетие да излекува пукнатините в сърцето ти. Надявам се да получиш благословия. Нека животът ти даде възможност да почувстваш всичко онова, което си търсила.
НАЗАД