Понякога смятаме, че ако знаем как ще свърши една връзка, не бихме я започнали. Ако знае, че всичко ще завърши зле, не бихме заговорили онова момче.

Но сега... Искам да знаеш, че не искам да си тръгваш.

Когато те видях за първи път, усетих искра. Знаех, че всичко ще се промени, но не и какво ще е хубаво и какво лошо. Не смятах, че тази връзка може да се превърне в нещо лошо.

Бях права. Донякъде.

Ти беше всичко, което ми липсваше. Бяхме по-добри заедно. Ти ме разбираше. Видя отвъд несигурностите и страховете ми. Не избяга, когато се разпадах, а ми помогна да се изправя отново.

И в най-лошите ни дни, когато нямаше и лъч надежда, ти бе до мен. Вярвах, че любовта е най-силното нещо във Вселената.

Но хората ме гледаха така, сякаш аз бях част от миналото ти, а не от настоящето, от бъдещето ти.

Започнах да усещам и някакво разстояние между нас. Мислеше си, че не усещам как започна да се отдалечаваш, че няма разлика.

Чувах промяната в гласа ти. Как смехът ти е дистанциран, как усмивката ти не е същата. Опитваше се да ме слушаш, но бе някъде далеч от мен. 

Знам, че ме обичаш. Ако не беше така, нямаше да си до мен. Повтарям си как, ако се задържим още малко, искрата ще се върне.

Но истината е, че не всяка любов издържа на времето. Не всяка приказка е вечна. Искам да се борим за нас, но не искам връзка, за която да се моля.

Знам, че всяка двойка минава през трудности. Не се предавам лесно. Вярвам, че усилията трябва да идват и от двама ни, а не само от мен.

Когато ти казах, че усещам как се отдалечаваш. Исках да го отречеш.Продължихме да избягваме истината. Каза ми колко ме обичаш, но това не е достатъчно.

Не съжалявам, че те обичам. Сама го избрах. Научих много и за себе си. Осъзнах колко много мога да дам. Не бих заменила нашата връзка, но ти ме принуждаваш.

Да продължа напред, докато сърцето ми бие за теб, ще е най-трудното решение. Все пак откъсвам част от него. Признавам, че няма какво повече да направя. По-добре е да се разделим сега, преди да се намразим и да унищожим всеки красив спомен. Няма да те забравя. 

Надявам се, колкото и трудно да е, да не ни се налага.