Първия път, в който разбрах, че половинката ми ми изневерява, не ми пукаше особено много. Връзката ни вървеше добре, но бяхме заедно от сравнително скоро и не бях сигурна колко е сериозна. Когато научих новината, бях на работа, бях заета с няколко неща и затова тя не ме нарани кой знае колко.
Докато случаят не се повтори...
Когато това се случи, в сърцето ми нахлуха чувства на отвращение и предателство. Тогава не знаех, че това няма да е последният път, в който някой ще ми изневери. През годините голяма част от връзките ми завършваха с това, че бях лъгана и ставах жертва на изневярата.
След известно време започнах да се чудя дали не съм магнит за нещастията, но когато престанах да се самосъжалявам, разбрах нещо наистина важно: свободата да бъдеш необвързана носи със себе си ползата, че никой няма да ти изневери.
На пръв поглед това чувство може да звучи малко потискащо, но всъщност не е така. Взаимоотношенията не са за всеки, а по-голямата част от болката в живота идва от това, че се опитваме бъдем такива, каквито не сме. След като разбрах към кой тип момичета спадам, научих, че обичам да бъда необвързана. Защо тогава не съм сама?
Сега ще ти обясня. Жените сме склонни да прекарваме живота си, преследвайки Единствения и колкото повече го търсим, толкова по-трудно успяваме да го намерим и затова сме способни да се отдадем на първия, който се държи що-годе подобаващо. Да бъда необвързана носи комфорт, тъй като съм защитена от горчивата идея да инвестирам времето и сърцето си в някой, който ще се обърне и ще ми забие нож в гърба с поредната си изневяра.
Ако все още четеш, може да си мислиш, че пиша всичко това, защото се чувствам омърсена, употребена и предадена и че нямаше да бъда толкова критична, ако имах любовта на живота си до мен. Но това не е така... Както споменах по-рано, голяма част от болката в живота ни се появява, защото се опитваме да живеем по начина, по който се очаква. Голяма част от това идва в резултат на предубежденията за това какви връзки трябва да имаме. Много неща пък идват в резултат на това, че един или дори двамата партньора не успяват да се справят с изискванията за перфектната връзка.
При изневярата причините не са много...
Понякога това се случва заради пренебрежение и невнимание, друг път, когато връзката се изчерпа. И вместо двойката да се раздели и всеки да намери своята истинска половинка, хората просто решават да съществуват като двама съквартиранти или да живеят в безсмислено отричане на действителността.
Толкова много от моите приятели и познати преминават през един, дори през два развода заради изневяра, а тя до голяма степен е предизвикана от простото желание на един от двамата да спи с друг. Същото важи и за взаимоотношенията, в които Единственият се окаже мъжа на живота на жената, с която е изневерявал.
Слушането на тези истории само ме кара да се чувствам по-добре от факта, че съм необвързана. Може би това невинаги ще е така. Може би някой ден принцът на бял кон ще дойде и ще се окаже, че аз съм неговата принца… и ще заживеем щастливо завинаги.
И просто ще се окаже, че това е мъжът, с който ще се потопя в живота и ще бъдем истински заедно.
Просто се надявам, че животът наистина ще стане „по-розов“ и ще намеря човека, с когото да бъда щастлива...
А надеждата нали умирала последна...
НАЗАД