Почти е рано.
Но не съвсем.
Седя на дивана.
Зяпам телевизора съсредоточено.
Но всъщност чакам да станеш.
След повече време.
Отколкото ми се иска.
Вратата на спалнята се отваря.
И ти се появяваш.
Носиш огромна фланелка с Мики Маус.
Която ти стои прекрасно.
Но ме кара да се чудя.
Дали не си я откраднала от нечий простор.
Рошава си.
Натурална.
Естествена.
Неподправена.
Студено ти е.
Правиш ситни крачки.
И раменете ти са толкова свити.
Че сякаш минаваш по много тесен коридор.
Подминаваш ме като пътен знак.
Бих казал "Добро утро".
Но знам, че ще ме погледнеш с онзи поглед.
Който крещи "Ти луд ли си? Още не съм пила кафе."
Връщаш се от банята.
С мокро лице.
И едва разсънени очи.
Сядаш до мен.
Прегръщаш си коленете.
Подпираш глава на тях.
И се усмихваш.
Аз просто те гледам.
И си мисля.
Че няма по-красива гледка.
От току-що събудила се жена.
НАЗАД