Това съм аз, продължавайки напред. Това съм аз, приемайки болката, че ми липсваш. Това съм аз, събуждайки се всеки ден и опитвайки се да „справя” с улиците, по които минавахме, кафенетата от ъгъла, в които сме хапвали, чаршафите, в които се загръщахме през нощта. Това съм а,з събуждайки се всеки ден и осъзнавайки какво ми липсваш, но приемайки факта, че това е моят живот сега, че нещата ще бъдат такива. Това съм аз, разбирайки, че е добре пулсът ми да „казва” твоето име. Това съм аз, разбирайки че е добре да ти липсва някого, който някога е бил толкова важен в живота ти. Но това съм и а,зразбирайки, че животът продължава. Един ден ще чуя песните и ще се усмихвам, ще спя в чаршафите и те вече няма да миришат на теб, един ден отново ще се влюбя, един ден ще погледна назад и ръцете ми няма да се разтреперят от тежестта на всичко това.
Това съм аз, продължавайки напред. Това съм аз, приемайки факта, че вече няма да създаваме спомени заедно. Това съм аз, постепенно приемайки реалността за бъдеще без теб. Това съм аз, разбирайки, че ще направиш всичко, за което някога сме говорили - ще живееш живот, с който ще се гордееш, ще станеш човека, който ми каза, че се надяваш да бъдеш, ще предприемеш пътуванията, ще преживееш нещата, които искаш, ще обичаш - дълбоко и изцяло, с всеки сантиметър на обърканото ти сърце, но всичко това ще се случи без мен до теб.
Това съм аз, продължавайки напред. Това съм аз, приемайки, че и ти ще го направиш. Това съм аз, постепенно приемайки факта, че някоя друга ще се влюби в светлината ти, че някоя друга ще бъде твоят най-голям почитател. Надявам се, че ще намериш любовта, която заслужаваш. Това съм аз, надявайки се, че ще намериш някого, който те вдъхновява и оценява всяко колко невероятен си. Това съм аз, надявайки се да намериш някого, който раздвижва най-дълбоките части на твоя живот, някого, който е твоето безопасно място и най-голямото ти приключение. Това съм аз, надявайки се, че един ден ще си щастлив, наистина щастлив.
Това съм аз, продължавайки напред. Това съм аз, приемайки, че понякога красивите неща свършват. Това съм аз, разбирайки, че няма нищо, което мога да кажа или да направя, за да поправя това. Това съм аз, приемайки постепенно факта, че понякога да си тръгнеш също е акт на любов. Че понякога трябва да се отдалечиш от нещо нежно и толкова истинско, че понякога сърцата не се привличат. Но това съм аз, приемайки, че краят не трябва да бъдат объркан. Това съм аз, разбирайки невероятно е всъщност - че за миг във времето, в милиарден свят, двама непознати са били на правилното място, в точното време и нещо между тях се е случило. Сърцето ми се „разширява” от мисълта - в един момент сме били щастливци. В един момент успяхме, въпреки че нямахме големи шансове.
НАЗАД