Най-силните души, които ще срещнеш, са тези, които понасят най-много болка, плачат и чувстват най-много.
Най-силните са онези, които не показват емоциите си пред всеки. Те водят битки вътре в себе си и крият болката зад усмивките си.
Най-силните души страдат, но сами.
Те плачат тихо вечер в леглото, което е било свидетел на всяка сърцераздирателна история. Четирите стени в спалнята им са станали дом на личния им Ад.
Най-силните души се будят всяка сутрин, готови да се преборят с всяко едно предизвикателство. Те се придържат към ежедневната си рутина, защото така имат контрол върху живота си. Те се преструват, че не усещат болка.
Най-силни са онези, които я крият и не биха я показали, за да не бъдат съдени. Този тип хора не искат другите да знаят за битките им, защото искат да се справят сами.
Те са войници, които водят скрита война. Броните им са износени, а те са белязани. Имат много невидими рани, които ги болят и им напомнят всеки ден за случилото им се. Те кървят вътрешно.
Най-силните души страдат сами и в тишина.
Най-силните души вярват, че няма момент, в който могат да са слаби. Внимателни са, когато споделят за живота и проблемите си. Не говорят за чувствата си, защото трудно биха подбрали думите си, за да опишат всичко, което се случва вътре в тях. Не им е лесно да кажат какво ги наранява.
Те крият страданието си. Светът ги е научил така. Според тях емоциите ги правят слаби и жалки. Той ги е научил да бъдат силни, защото реалността е безпощадна. Смятат, че не трябва да се оплакват, ако ще са силни, а да се справят така, както те знаят.
Те са се научили да устояват на силните бури, колкото и да им се иска да изчезнат или да се скрият.
Като такава душа ти знаеш кой си и как да се измъкнеш от всичко. Мислиш си, че другите хора нямат проблеми, но и ние имаме. Ние страдаме също, но по наш собствен начин. Запомни, че никой не е застрахован от болката.
Да, когато си такъв тип човек, е трудно да споделяш, но никой не заслужава да страда тихо, а точно обратното – човек, на когото да разчита.
Много от нас са го правили до деня, в който сме на малки парченца, докато не се превърнем в друг човек и се изгубим напълно. Тишината може да травмира всеки. Тя може да насочи страданието ни в съвсем друго посока, която е грешна. Когато се отворим пред околните, всичко би било по-добре.
Да, ние сме силни, но сме и хора.
Не трябва да страдаш тихо за болката, която изпитваш, която те изяжда отвътре. Не трябва да страдаш, защото нямаш контрол над живота, защото имаш празнина вътре в теб. Тишината няма да промени това, което ти не можеш.
Ти, силната, ти можеш да чувстваш, да нараняваш, но не бива да се затваряш. Бъди мила към себе си. Дори и най-силните имат нужда от човек до себе си. Не се отказвай да намериш такъв. Не оставяй неизказаното да те унищожи. Не се срамувай от мислите си. Поеми контрола и избягай от болката. Гледай напред.
Страданието е част от живота и е неизбежно, но то не трябва да ни съпътства цял живот
Учи се от него. Израствай. Пусни го да си отиде.
НАЗАД