Каква точно е ужасната среща?
Изобщо не сте се харесали.
Нямате какво да си кажете.
Все настъпва неловко мълчание.
Вие имате едни интереси, другият съвсем различни.
Няма химия.
Никакви допирни точки.
Безинтересно.
Скучно.
Изгаряте от нетърпение да си кажете довиждане.
И ви е яд, че сте си загубили времето.
Дали това е ужасна среща?
О, не.
Далеч не.
Това е просто кофти среща.
Най-ужасната среща е съвсем различна.
На нея човекът ви харесва страшно много.
Как изглежда.
Как говори.
Как мисли.
Разговорът върви.
Разсмивате се взаимно.
Постоянно откривате по нещо ново, което ви свързва.
Музика, филми.
Всичко е повече от прекрасно.
Но усещате, че няма да излезе нищо.
Въпреки многото причини да се получи.
Има нещо.
Или някого.
Заради което или когото няма да стане.
Накрая си казвате довиждане, но сякаш не сте се разделяли.
Не можете да спрете да мислите за лицето.
Започвате да си задавате въпроси.
Къде отива сега?
С кого?
Ревнувате човек, който дори не сте докосвали.
От такива, които дори не сте виждали.
После не можете да спите.
Коремът ви е на топка.
Взирате се в екрана на телефона доста по-често, отколкото обикновено.
Да пиша или да не пиша?
Има ли смисъл или няма?
Мисли ли за мен или не?
Ще ме потърси ли или няма?
Не спирате да се чудите.
Но всъщност ви е ясно.
И всички отговори са такива.
Каквито не ги искате.
Ето това.
Безапелационно.
Е най-ужасната среща на света.
НАЗАД