Ал Пачино, Всяка една неделя
Остават 3 минути до най-голямата битка в професионалната ни кариера. Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат. Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач. В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми. И можем да си останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой да си пробием път към слънцето.
Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър. Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар. Когато се огледам и видя младите ви лица, си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота. Но ние го разбираме, чак когато започнем да ги губим.
Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите.
Също като футбола. Защото и в двете игри - и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.
Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда. Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти,
защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението!
Между живота и смъртта! Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра. И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра. Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите! Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него! Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета. Това е всичко. И така... какво ще направите?
Чарли Чаплин, Великият диктатор
Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоювам никого. Бих искам да помогна на всички: евреи, не евреи, черни, бели... Всички искаме да си помагаме. Такива са хората. Искаме да живеем щастливи. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички.
Животът може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя.
Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, докара ни до нищета и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Знанията ни направиха цинични, уменията - груби и жестоки. Мислим много, а чувстваме малко. Повече от машините се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността се нуждаем от доброта. Без тези качества животът би бил насилие, а ние - загубени... Самолетът и радиото ни сближиха. Тези изобретения изискват добрината на човека, изискват всеобщо братство, единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига до милиони, милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни. На тези, които ме слушат, казвам: не се отчайвайте. Страданията се дължат само на алчността, на отмъстителността на хората, страхуващи се от прогреса. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората.
Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине.
Войници, не се оставяйте на тези, които ви презират и поробват, контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате, държат се като с добитък и ви използват за пушечно месо. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини, със сърца-машини. Вие не сте машини, не сте добитък, вие сте хора! Носите любовта на човечеството в себе си. Не мразете! Само необичаните и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода!
Свети Лука казва: "Царството божие е в човека." Не в един човек, не в група, а във всички хора!
Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие, да направите този живот свободен и прекрасен, да направите живота чудесно приключение. В името на демокрацията нека използваме тази сила. Да се обединим и борим за нов свят, който ще даде шанс на човек да работи, който ще даде бъдеще на младежта и сигурност на възрастните. С тези обещания гадовете се издигнаха.
Но те лъжат! Няма да изпълнят това обещанието. Никога! Диктаторите са свободни, но заробват народа. Нека се борим за изпълнението на обещанието! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за свят на разума, където науката и прогресът ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!
Уил Смит, Преследване на щастието
- Сигурно няма да си по-добър, отколкото бях аз. Обикновено става така. А аз не бях много добър. Така че... Така че и ти сигурно ще си на моето ниво. Ще бъдеш добър в много неща, но не и в баскетбола. Не искам по цял ден да се мотаеш на игрището.
- Добре.
- Не позволявай на никого да ти казва, че не можеш нещо! Дори на мен. Ясно? Ако имаш мечта, трябва да я защитаваш. Когато хората не могат нещо, смятат, че и ти не го можеш.
Но ако искаш нещо, го взимаш. И точка!
Силвестър Сталоун, Роки Балбоа
Няма да повярваш, но навремето те държах ей с тази длан. Вдигах те и казвах на майка ти: Това ще е най-доброто момче на света. Това момче ще е далеч по-добро от всички хора, които познаваш. И ти израсна чудесно момче. Стигаше ми само да те гледам.
Всеки ден беше празник за мен.
После дойде време да се отделиш и да превземеш света и ти го стори. Но някъде по пътя се промени.
Вече не беше ти. Позволи на хората да ти размахват пръст и да ти казват, че не струваш, когато нещата не вървяха, започна да търсиш вината у другите. В чуждата сянка. Ще ти кажа нещо, което вече знаеш. Светът не е само слънце и дъга. Той е коварно и жестоко място и колкото и да си корав, ще те свали на колене и така ще си останеш, ако му позволиш. Нито ти, нито аз, никой не удря
така жестоко, както животът.
И не е важното колко силно удряш ти, а колко удари можеш да понесеш, и все пак да продължиш напред.
Колко можеш да издържиш, без да се предадеш. Така се извоюва победата. Ако знаеш колко струваш и искаш да извоюваш своето, трябва да понасяш ударите, а не да сочиш с пръст, защото някой друг ти е виновен за това, което си. Страхливците го правят, но не и ти. Ти не си такъв! Винаги ще те обичам, каквото и да стане. Ти си мой син и моя кръв. Ти си най-хубавото в живота ми. Но докато не повярваш в себе си, няма да имаш свой живот.
НАЗАД