Първи урок: Как да разпознаеш лъжливите мъжкари
Значи, едно от най-трудните неща, които трябва да научиш, е как да познаваш истинските свалячи. С Шушето имаме една история, дето ни научи как.
Една вечер бяхме решили с нея, че ще излизаме и ще разтърсиме нощните заведения. Много ясно, че изглеждахме страшно и направо ни беше страх, че бедните хорица ще припадат само като ни видят.
Аз бях с леопардово потниче с голо пъпче. Обаче си бях свалила пиърсинга, че четох във фейса, че не бил модерен. Беше май месец и открихме сезона на късите гащи. Сложих си и ония сладурските сандалки на платформа и любимата ми гривничка за глезен със сладоледчета, телефончета и червилца.
Само като се погледна в огледалото и знам, че няма коя да ми стъпи и на малкия пръст. Тайно знам, че Шушето си мисли същото, обаче е очеизвадно, че съм класи над нея.
Още с излизането от блока се започнаха свирки и бибитки. Ясно беше, че ще привлечем всички погледи. Признавам, че ходенето на супер високи токчета по раздрънканите тротоари не е лесно, обаче с Щушето се държим, защото и двете знаем, че красотата изисква жертви. Нещо започна и да ни става хладно. Кой да предвиди, че вечерта през май може да бъде и студена. Обаче няма нищо, ние сме калени и можем да загреем цялото заведение, просто сме толкова горещи.
Добре, че кафето ни е близо. Още с влизането всички се обръщат. Мъжете клатят одобрително глави, а останалите патки извръщат поглед, щото явно ги е срам, че не изглеждат като нас. Намерихме си щъркел на централно място и седнахме грациозно. Шушето предложи да си вземем уиски, щото това било истинско питие, а и мъжете се впечатлявали от него. Взехме си български внос и супер дискретно огледахме всички около нас. Уверихме се за пореден път, че по яки от нас и зачакахме готините пичове да се надпреварват да ни свалят.
Обаче след половин час още никой не беше дошъл. Тогава казах на Шушето, че явно изглеждаме прекалено добре. Бях чела във фейса, че мъжете усещат кога някоя жена е много над нивото им. Е, какво пък, ще трябва да се примирим и с недостойни пичове, че нещо беше започнало да ни става скучно.
И точно тогава видяхме двама сладури, които ни намигаха. Изведнъж сервитьорът донесе по още едно малко уиски и каза, че били от тях. Вярно, че да те свалят по тоя начин е отживелица, обаче те са много сладки и решихме, че тоя път ще им го простим.
Отидохме на масата им и веднага усетих, че Гого ми праща сигнали. Казах му, че много ме кефи тениската му на ефектни дупки, а той веднага оцени гъстите ми екстеншъни.
След 5 минути предложиха да ни разходят с Шушето с колата, че в кафето било станало много тъпо. Съгласихме се, че щото така щяхме да видим каква кола карат.
Гого извади ключа, който беше с ключодържател като перка. Обаче като стигнахме до колата и се оказа, че тя е пернишка гордост. Обясни ми, че неговото возило било на ремонт и карал колата на охраната му. Аз не видях никъде да ни следват мъже със слушалки в ушите, ама те нали трябва да се промъкват в сенките и реших, че ни следят от разстояние.
Качихме се и казаха, че ще ни карат да видим града от високо. Гого пусна новата на Анелия и четиримата запяхме с чувство. Вярно, че песента звучеше от телефона му, защото в колата радиото не работеше, но пак ни беше хубаво.
След малко стигнахме до някакви планински пътища и разбрахме, че ще отидем до Копитото. Аз там не съм била, но съм чувала, че много хора са си прекарвали страхотно на това място. Явно заведението е наистина топ.
Стана ми много странно, когато Гого спря колата до някакъв храст и каза да слизаме. „Глей к‘ва гледка, мацко!“. Ехааа, разбрах, че явно това е нощна София и наистина навсякъде имаше светлини.
Но все пак никъде не видях заведение наблизо. Как така ще ни водят някъде, където няма какво да пийнем, че няма и къде да седнем. Преди да успея тотално да се възмутя, Гого ме гушна и каза, че тази гледка била само за мен. Обаче на мен тия не ми минават. Няма да ми сваля звезди, я!
Шушето също изглеждаше много объркана и леко ядосана. Казахме им, че предпочитаме да отидем някъде, където има цивилизовани хора, които слушат истинска музика, например Преслава.
Гого и онзи другият изведнъж ни погледнаха лошо и викат, че ще си ходим и не сме могли да оценим огромния жест, който са ни направили.
Качихме се в колата, но нямахе настроение за пеене. Изведнъж Гого се обърна към мен и каза: „Айде да си оправим сметките.“. Как така сметки? Черпенето с малкото уиски в заведението си беше задължително, пък друго не са ни купували. „Газта до Копитото знаеш ли колко ми струва?“
Няма да те отегчавам, защото съм наясно, че можеш да си представиш какъв скандал му врътнах на тоя. Е, вярно, че накрая с Шушето им дадохме по 10 лева, щото толкова ни казаха, че е излязла газта.
И каква стана тя? Мислехме, че сме намерили яките мъжкари, които се обличат като от сериалите, слушат качествена музика и дори си имат охрана, обаче се оказа, че Гого и тоя с него са съвсем обикновени момченца, които не могат да оценят истинските жени. Нищо, ние с Шушето знаем, че за нас има идеални мъже, защото сме идеални. Е, поне аз де.
Е, поне разбрахме, че не трябва да се доверяваме на някакви самозвани момченца, които нямат представа какво е да си мъжкар. Следващият път вече ще знам!
И точно на следващия ден се случи нещо невероятно във фейса...
НАЗАД