Винаги съм призовавала хората да си позволят да дават изява на своята автентичност и да бъдат открити и честни във връзките си. Като покажеш истинското си аз на партньора, ти от една стана, му гласуваш доверие и му помагаш да се разгърне пред теб, а от друга – си спестяваш усилията и напрежението да се правиш на някой, който не си. Енергията, която ще инвестираш, за да помниш и развиваш характеристиките на измисления си образ, отнема от личната ти сила. Отгоре на всичко може да бъде вложена в много по-смислени неща като това да работиш над себе си и да се усъвършенстваш.
Вярвам, че когато човек е автентичен и честен със себе си и в отношенията си, привлича в живота си хора, които му отговарят със същото. Често обаче получавам въпроса как да разбера дали той не ме лъже? Пояснявам – ако ти си склонна да се самозаблуждаваш коя си ти самата, какви са истинските ти ценности и кои са силните и слабите ти страни, е твърде вероятно да привлечеш за партньор човек, който прави същото с теб по отношение на чувствата, намеренията и цялостното си усещане към теб.
Да се върнем обаче върху лъжата – доказано е, че хората замаскират или дори лъжат за това какво наистина си мислят поне два пъти на ден. Можем да се опитваме да скрием колко силно не харесваме някого (например шефа) или директно да заблудим околните как се чувстваме (въпреки че си сериозно отегчена от протяжния разговор с приятелка за безсмислени подробности от деня й, се опитваш да демонстрираш интерес). Изследванията показват, че много често сме неспособни да разберем кога някой ни лъже и всъщност успяваме да различим дали някой казва истината едва в 54% от случаите.
Как можем да разберем, че някой ни лъже:
1. Следете езика на тялото
Това е най-елементарният, но и несигурен начин. Човек, който лъже, обикновено избягва директния контакт с очи, демонстрира нервност на движенията, диша учестено, изчервява се. Всички тези външни изяви обаче могат да бъдат контролирани почти съвършено от изпечените лъжци. При някои хора е вродено да изглеждат по-искрени от други – те просто успяват по-добре да контролират лицевото си изражение.
2. Самоадресира ли се човекът?
Тоест дали аз, мен, мой и всякакви думи, които адресират личността на говорещия, присъстват в речта му. Психолози са доказали, че хората, които лъжат, неволно се опитват да се дистанцират от това, което казват, защото подсъзнателно се чувстват виновни. В резултат използват трето лице или пък дават пример, отнасящ се към някой друг, а не към тях самите.
3. Има ли думи, изразяващи негативна емоция
Понеже изпитват вътрешно напрежение, тревога и вина, лъжещите, без да си дават сметка, използват думи като мразя, враг, отвратителен и т.н. Например: „Мразя като става така! Извинявай, че не звъннах, ама тъпата батерия падна и смотаният телефон се изключи”. Когато някой изглежда особено ядосан, докато ви обяснява защо е направил или не направил нещо, бъдете нащрек.
4. Простите обяснения, кратките и твърде подредени истории са съмнителни.
Когато някой насочи вниманието си към това да създаде събитие, което никога не се е случвало, той го описва по-общо и просто. Например – „Прибрах се с автобуса”, а не : „Мислех да повървя, ама заваля и реших да си хвана автобуса” (реална случка).
5. Фалшивите истории са много ясни.
Ако е обмислил лъжата предварително, човек може и да е развил дълга и комплексна история. Обясненията за събитията, които не са се случили, могат да бъдат в дълги изречения с излишни подробности, но винаги ще са ясни и подредени. Когато историята е истинска, човек е склонен да обяснява начина, по който се е чувствал, да се отплесва по странични случки и спомени.
6. Слушайте интуицията си
На доброволци бил показан портрет на мъж, уличен в лъжа. Разполагали с два списъка, с които можели да го опишат. Единият бил с думи със значение на нечестен и измамен, а другият с такива, означаващи честен и правдив. Значително по-голяма част от хората използвали първия списък. Според изследователите това показва, че притежаваме интуиция, която улавя измамата.
Вродената ни интуиция е тази, която ни води, когато избираме приятелите и партньорите си и когато не харесваме човека, който е готов да ни измами. За да можем да й се доверим обаче, е нужно от време на време да можем да заглушаваме гласа на разума и да си позволим да усещаме и чувстваме. И да я развиваме. Интуиция имаме всички, въпросът е дали я познаваме.
С обич,
Наталия
НАЗАД