„Погледна в сините му очи и сърцето и ускори ритъма си. Той разгаряше огъня в нея и провокираше цялата й женска същност – непознато, омайващо усещане. Беше завладяваш и харизматичен и за разлика от нея се радваше на светлините на прожекторите.“
„Присъствието му й носеше сигурност и спокойствие. Чувстваше се недосегаема в прегръдките му…“
„… сякаш беше намерила отдавна изгубената си половина – усещаше се цялостна и изпълнена…“
Разпознахте ли се някъде? Тези възможни изречения от любовни романи може би звучат наивно, но всъщност описват някои от мотивите, които ни водят при избора на партньор. Изхождайки от идеята, че любовта е многолика, изглежда странно да твърдиш, че има модели, по които ние се привързваме към другия. Даже е леко разочароващо, защото когато човек е влюбен, си мисли, че е единствено неговата връзка е толкова изключителна и специална. Не може да допусне дори, че подобни, даже същите усещания имат и другите хора.
Съществува теория, според която избираме своите партньори по три основни начина: компенсаторно, търсейки родителския образ или следвайки представата за своето идеално аз.
Понякога като подхождаме по един от трите начина, може да стане така, че изборът ни да отговаря на критериите и на някой от другите от тях. Например аз може да съм избрала своето идеално аз в лицето на своя партньор, но в същото време той да въплъщава голям част от характеристиките на моя баща. Разбира се това се случва, ако аз съм в добри отношения с моя родител и го отчитам като положителен образ. Ето и подробности за трите модела:
1. Компенсаторно избиране на партньор се случва, когато той допълва моите качества и добавя в двойката това, което на мен ми липсва.
Например жената е бърза, действа решително и обича да е в центъра на вниманието, а мъжът е по-бавен, колеблив, тих. Или пък жената не обича да привлича вниманието, не се чувства уютно в компанията на непознати. Той от своя страна лесно завързва контакти, умее да топи ледовете и обича новите познанства. Заедно те са добър тандем, защото той комуникира и се свързва, когато имат социален ангажимент, а тя остава леко в сянката му и не й се налага да излиза от зоната си на комфорт.
В този тип връзка хората се допълват един друг и така компенсират липсите си. Предизвикателството пред тях е да съумеят във времето да запазят толерантност към различията на другия, отчитайки ползата от тях в различните житейски ситуации.
2. Избирането на образа на родителя в партньора може да бъде както с положителен така и с отрицателен знак.
Ако харесвам родителя от противоположния пол и го считам за достоен обект на подражание, изборът на подобен на него партньор, би ми носило удовлетворение. Когато има не приемане на въпросния родител обаче, приликите с партньора могат мощно да натискат бутона на нашата травма и да я активират. Такива партньори идват в живота ни, за да ни помогнат да отработим травмата. Ако отказваме да видим това и решаваме проблема като сменяме мъжа, е твърде вероятно да заживеем с усещането, че всяка следваща връзка повтаря предходната. Както е ясно, дошли сме да си научим уроците и докато не го направим, Животът ще ни вади на черната дъска, за да ни изпитва.
3. Избиране на образа на моето идеално аз (избиране по подобие) имаме когато търсим човек, който е със сходни интереси, вкусове, предпочитания на тези, които имаме ние.
Такъв избор на човек често правят хората, които имат добра самооценка, харесват се и търсят начин да се затвърдят, да се развият в това, което са. Подобието предполага да има хармония и баланс в съжителството, но е възможно също така с времето да се роди копнеж по различното, непознатото, другото.
Според етапа, в който се намираме и в синхрон с натрупаните опитности, можем да подхождаме по различен начин към изборите на партньори в живота си. Важно е да знаем и помним, че привличаме в живота си това, от което имаме нужда в момента, за да продължим със следващата крачка по пътя към своето самоусъвършенстване. Отнасяйте се с благодарност към всички бивши партньори, както и с настоящия – чрез тях променяте и развивате себе си.
Бъдете щастливи със себе си и с любовта!
С обич, Наталия
НАЗАД