„Колежката ми е голям дразнител. Не мога да я понасям като започне да върти очи и да въздиша…“
„Мъжът ми е толкова муден. Направо се побърквам като го гледам колко бавно върши нещата. Предпочитам аз да оправям всичко, за да не ми се мота.“
„Съседите все нещо празнуват, все се веселят. Живеят ден за ден без грам мисъл за утре...“
Вариантите на горните изречения могат да са много. Ако сте сред хората, които все нещо се изнервят от околните или виждат предимно недостатъците наоколо, помислете си коя е тази нужда във вас, на която системно не откликвате? Поздравявате ли се за постиженията си, празнувате ли ги или със замах се втурвате към следващото нещо, което трябва да направите? Хвалите ли самите себе си или чакате оценка отвън? Как приемате комплиментите и добрите оценки – като нещо нормално, за което сте благодарни или ги подлагате на съмнение и на критична оценка?
Съществува един парадокс – дразним се от поведението и грешките на другите, защото уж смятаме, че сме подобри от тях, по-можещи, знаещи и т.н. Всъщност обаче, колкото по-малко обичаме себе си, толкова по-нетолерантни сме към другите. Колкото повече ограничаваме себе си и не си позволяваме разни неща, толкова повече нервничим, когато другите си ги позволяват. Какъв е изводът? За да не се дразним от другите, първо трябва да безусловна да приемаме и обичаме себе си! Лесно е да се каже и доста трудно да се направи. Какви са стъпките, които могат да помогнат?
- Приеми минусите и недостатъците си. Къде е красотата на бижутата от естествени камъни? В уникалността на всяка част от наниза, в различната форма, блясък, нюансите на цвета. Именно несъвършенствата ни дават нашата специфичност и собствен блясък. Може би благодарение на орловия нос, наследен от татко, изглеждаш толкова аристократично? Или стеснителността, по която така приличаш на баба си, ти дава онази очарователна свенливост, която привлича мъжете?
- Провалите са белег на инициативност. Замисляли ли сте се кои хора не се провалят? Тези, които никога не опитват да направят нещо за първи път. Развитието и пътят напред предполагат не само да знаеш и разбираш нещата, не само да осъзнаваш какво трябва да направиш, но и да преминеш към действие. Едва, когато пристъпиш към него, идва моментът на провала. Никой не се е научил да кара сърф без да се качи на дъската, както и никой не е станал професионалист в нещо без преди това да е бил начинаещ.
- Фокусирай се върху успехите си – те са твоят ресурс за справяне във всяка ситуация. Нали сте чували, че разликата между силните и слабите хора е във времето, което им е нужно да се изправят, след като са паднали. Изправяш се бързо, когато си спомняш, че си го правил и преди, знаеш, че можеш. Прави ми впечатление, че част от хората са склонни да забравят и омаловажават успехите си и им е трудно да говорят за тях. Точно те обаче имат много услужлива памет, когато става дума за провали и моменти на трудности. Този фокус изчерпва жизнената енергия и настройва съзнанието на честотата на минусите и недостатъците.
- Наслаждавай се на себе си – на качествата на душата и тялото, на компанията си. Едва когато постигнеш това, можеш да започнеш да се радваш истински и от сърце и на компанията на другите. Когато знаеш стойността си, можеш да признаеш и тази на другите без да имаш нужда да се състезаваш, сравняваш и оценяваш чрез тях.
- Обичай и приемай корените си – дори да е имало моменти, в които си смятал нечии чужди родители за по-умни, красиви, можещи или добри от своите, сега можеш да се постараеш да приемеш хората, които са те създали, такива, каквито са. Те са част от теб и отхвърляйки ги, отхвърляш себе си. Вероятно те не са били съвършени, но едно е сигурно – били са точно тези, от които душата ти е имала нужда, за да се превърнеш в човека, който си в момента.
Уникалното нещо при любовта е, че колкото повече даваш от нея, толкова повече става тя в живота ти. Желая ви да я имате в изобилие и да я раздавате щедро на себе си и другите. Така те ще я връщат към вас.
С обич, Наталия
НАЗАД