НЕ! АЗ Никога няма да бъда от онези родители! Няма да бъда една от вас!

Знаете кои сте.

Вие сте родителите, които някога са казвали: „Няма да давам лоша храна на децата си“ или пък „Никога няма да крещя на децата си“.

Да. Има много от нас, които отглеждаме деца, които са казвали какво никога няма да направят. Но аз имам съвет за новите родители или бъдещите родители. Никога, никога, никога не казвайте никога!

Нещо интересно се случи с много от нас, когато станахме родители за първи път – след всички перфектни сценарии, които изграждахме в главите си и всичко, което знаехме, че никога няма да направим.

Появиха се децата...

Щом имаш дете или деца, всички идеи, които са в главата ти се сблъскват с реалността и плановете се объркват. Все пак има и родители, които спазват всичко, което са желали. Поздравления! Но не говоря за тях в момента.

Сега говоря за онези пъти, в които сте казвали, че никога няма да давате фаст фууд на малките си съкровища – особено пилешки хапки! Но след това... го направихте. Беше тежък ден, детето беше кисело, бяхте уморени, а ресторантът за бързо хранене беше съвсем наблизо и изглеждаше като светлината в края на тунела. Предадохте се и малкото ви съкровище си похапна до насита от мазната гадост.

Ех... успех следващият път!

След това беше клетвата, която си дадохте сами пред себе си, че никога няма да крещите на децата си. Докато нямахте деца, сте наблюдавали онези майки и бащи в супермаркета, които тотално избухваха пред децата си и се заклевахте, че вие никога няма да сте на тяхно място. Как може да има такава липса на самоконтрол? Защо изобщо имат деца, щом ще им крещят?

След това се роди вашето дете и избликът пред непознати в магазина дойде безмилостно бързо. Няма лошо. Случва се на родителите от време на време – дори и на онези „перфектните“, на които сякаш всичко им е наред.

Наистина!

От това, което си вадя като извод, най-добрата страна на това родителите да казват, че „никога“ няма да направят дадено нещо е, че зад това стоят единствено добри намерения. Всички искаме да правим нещата по-добре. По-добре от родителите си, по-добре от майката, която сме видели в магазина и по-добре от всяко друго човешко същество. Намеренията са важни. Да бъдеш търпелив, съчувстващ и мил наставник на децата си е трудно. Отнема огромно количество енергия и усилия. Понякога успяваме и понякога се проваляме ужасяващо...

Това да искаме децата ни да бъдат здрави, хранейки се със зеленчуци и органична храна е цел, достойна за уважение. Но нещата невинаги се случват както искаме. Понякога децата ядат лоша храна. Понякога не можем да контролираме всичко, което си слагат в устите. Случва се. Важното е, че ви е грижа достатъчно да внимавате как се хранят като цяло, дори и понякога да се проваляте.

Има много неща, които съм казвала, че няма да направя и след това съм правила с моите деца. Бързата храна и крещенето са само част от проблемите, с които съм се сблъсквала. Работя по това. И това е важното!