Перфектната майка за децата ви е тази, която вече сте. Това е твърдение, което просто трябва да приемете, скъпи майки.
Преди известно време синът ми получи аквариум, пълен с рибки, за рождения си ден.
Не след дълго, без да искам убих всичките му рибки.
Чували ли сте за аериране?!
Това е забавен факт, който той не ми позволява да разбера.
Миналата седмица, когато исках да кажа „Хайде, всички“ на децата си, казах „Хайде, цицки“. На много висок глас. Чу се из цялата къща.
И сега децата ми не спират да говорят за цицки. Страхотно.
Днес се разкрещях на дъщеря си за нещо, което дори не беше кой знае какво и нямаше да ме тревожи цял ден.
Но днес съм стресирана, защото мисля за някои неща.
И тя получи нечестното изгаряне на нервите ми.
Мисля, че четенето на глас пред децата ми е деветия кръг на Ада на Данте. Вбесява ме.
Вечерям в хола на угасени лампи (за потискане на апетита) и забранявам на децата ми да се присъединяват. Те, разбира се, не слушат.
Нарекох сина си „задник“ в лицето. Два пъти.
Имам грозни моменти.
Казвам думи, които ми се иска да върна назад.
Давам обещания, които не спазвам.
Аз съм несъвършена майка.
Провалям се всеки ден.
И все пак...
Имам страхотна връзка с децата ми.
Те разговарят с мен за деня си.
Разказвам им стари истории.
Прегръщаме се и се целуваме.
Смеем се, докато ни заболят коремите.
Чеша ги по гръбчетата.
Те си играят с косата ми.
Задават ми трудни въпроси.
Правим си танцувални партита.
Пеем с пълно гърло песента от „Замръзналото кралство“ в колата.
Смеем се за момчетата, по които си падат.
И молим Клои да каже по кого си пада (но не го прави).
Правят се на погнусени, когато целуна татко им.
Говорим си за малките неща.
Мечтаем за бъдещето си заедно.
И макар и да се провалям в някои неща, никога не се провалям за децата си.
Може и да съм го казвала милиони пъти, но ще го направя още веднъж: да си несъвършена майка не те прави лоша майка. Прави те нормална.
Някъде измежду другото, нормалното стана второкласно.
Непостижимата перфектна майка се превърна в стандарт.
И смятам, че това пречи на всички.
Забелязвам, че жените са изключително сурови към себе си. Нека забравим за вас за миг и да помислим за децата ви. И за примера, който им поднасяме.
Когато дъщеря ви има свои деца...
Будувала е цяла нощ с бебе, на което му никнат зъбките и е неин ред да носи похапване в детската градина на по-голямото си дете... бихте ли й казали да купи кутия солети и да отбие номера? Или ще настоявате да направи сандвичи с форма на рибки и зеленчуци, на които са нарисувани очички?
Ще й кажете да вземе шибаните солети. (Спокойно, можете да ругаете – тя вече е възрастна).
Синът ви се жени за прекрасно момиче, което – ах! Полудава в деня след най-магичния меден месец. Искате ли синът ви да се побърка и да се чуди дали не е взел грешно решение? Или просто да й купи сладки, да пусне тъжен филм и да се съгласи, че светът е ужасно място и никой няма право да разплаква любимата му!
Може и да няма толкова добра интуиция, но е виждал как това се случва с майка му няколко пъти и знае как да откликне.
Може би е време да се отнасяте към себе си със същата милост и уважение, с която бихте подходили към порасналите си деца.
Обичайно опитвам да съм мила, но за миг ми позволете да изгрубея:
Да се стремите към съвършенство е може би най-грешното нещо, което може да направите за децата си.
Всички сме хора. Красиво несъвършени. Ще успяват. Ще се провалят. Ще плачат. Ще се смеят. Ще имат страхотни радости и ужасяващи загуби. Някои дни са необичайни. Някои дни са безкрайни.
Да си позволите да бъдете нормален човек и да правите всичко, което произхожда от това, дава на децата ви свободата да правят същото.
Стремежът към съвършенство ще ги направи тревожни, неспособни и отдалечени. А вие ще сте изгорели, огорчени и разочаровани.
Големият парадокс на живота е, че връзките се изграждат в най-обърканите периоди от живота.
Всеки път, в който синът ми говори за убитите му рибки, цялото семейство се смее на мой гръб. Не препоръчвам да убивате любимците на детето си, но тази моя грешка се превърна в много забавен спомен.
Дъщеря ми ми прости, че й се развиках, след като й се извиних от сърце. И сега тя знае как да се справя, ако някога изпусне нервите си.
Не съм перфектна домакиня и рядко сервирам на децата си хубав обяд.
Но има неща, които правят детството им магическо, разбира се.
И има много майки, които се наслаждават да правят сандвичи с формата на животинки. За което казвам „Браво, момичета!“.
Културата ни отнема забавлението от родителите като поставя много напрежение на плещите на родителите. Смея да кажа, че ако родителството е напрягащо и всичко ви идва в повече... има голям шанс да поставяте излишни очаквания пред себе си.
Всички го правим.
И все пак децата изискват много по-малко невероятност, отколкото си мислим.
Качественото родителство не е свързано с непостижим висок стандарт.
Детето ви би предпочело да си говорите свободно, вместо да правите гурме ястия от нищо.
Семейната игра на боулинг е също толкова забавна, колкото шумното парти за рожден ден. И много по-малко стресиращо.
Правете страхотни и запомнящи се неща. Децата ви ще се насладят. Вие също! Но ако всеки момент е епичен, никой момент не е епичен.
Махнете думичката „трябва“ от живота си... какво трябва да правите, кои трябва да бъдете, как трябва да се държите... и вместо това се наслаждавайте на това кои сте и правете нещата, които истински ви доставят удоволствие. Тук е скрит ключът към това как да бъдете невероятна майка.
Перфектната майка за децата ви е тази, която вече сте.
Ако децата ми обичат майка, която убива рибки, вашите деца ще оцелеят, ако ядат морковите в естествената им форма.
НАЗАД